ТЪРГОВСКИ ЗАКОН
(обн.,ДВ, бр.48 от 1991 г.; изм.,бр.25 от 1992 г., бр.61 и 103 от 1993 г., бр.63 от 1994 г.,бр.63 от 1995 г., бр. 42, 59,83,86 и 104 от 1996 г.,бр.58, 100 и 124 от 1997 г., бр.52 и 70 от 1998 г., бр. 33,42,64,81,90, 103, 114 от 1999 г., бр.84 от 2000 г.; изм. и доп., бр.28, 61 от 2002 г.; доп.,бр.96 от 2002 г.; изм.,бр.19, 31, 58 от 2003 г.; изм. и доп.,бр.31 от 2005 г.; изм.,бр.39, 42, 43 от 2005 г.; изм. и доп.,бр.66; изм.,бр.103 от 2005 г.; изм. и доп.,бр.105 от 2005 г., бр.38, 59 от 2006 г.; изм.,бр.105 от 2006 г.; изм. и доп.,бр.59 от 2007 г.; изм.,бр.92 от 13 ноември 2007 г.)

(III)

( * продължение ... * )

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА
ЗАПИС НА ЗАПОВЕД

Съдържание

Чл.535. Записът на заповед съдържа:
1. наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан;
2. безусловно обещание да се плати определена сума пари;
3. падеж;
4. място на плащането;
5. името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати;
6. дата и място на издаването;
7. подпис на издателя.

Непълнота на съдържанието

Чл.536. (1) Документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл.535, не е запис на заповед, освен в случаите, определени в ал.2, 3 и 4.
(2) Запис на заповед, в който не е посочен падежът, се смята платим на предявяване.
(3) Ако не е уговорено друго, мястото на издаването се смята за място на плащането и за местожителство на издателя.
(4) Запис на заповед, в който не е посочено мястото на издаването, се смята издаден в мястото, посочено до името на издателя.

Препращане към уредбата на менителницата

Чл.537. За записа на заповед се прилагат съответно, доколкото са съвместими с естеството му, разпоредбите за менителницата.

Задължения на издателя

Чл.538. (1) Издателят на записа на заповед е задължен по същия начин, както и платецът на менителницата.
(2) Записът на заповед, платим на определен срок след предявяването, трябва да се предяви на издателя в сроковете по чл.477. Издателят трябва да удостовери върху документа, че му е предявен, да постави дата и да се подпише. Срокът след предявяването тече от датата, удостоверена от издателя върху записа. Отказът на издателя да удостовери предявяването или да постави дата се установява с протест съгласно чл.496, чиято дата се смята като начало на срока след предявяването.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ВТОРА
ЧЕК

РАЗДЕЛ I
ИЗДАВАНЕ И ФОРМА

Чл.539. Чекът съдържа:
1. наименованието "чек" в текста на документа на езика, на който е написан;
2. безусловно нареждане да се плати определена парична сума;
3. името на лицето, което трябва да плати (платеца);
4. дата и място на издаването;
5. място на плащането;
6. подпис на издателя.

Непълнота на съдържанието

Чл.540. (1) Документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл.539, не е чек, освен в случаите, определени в ал.2, 3 и 4.
(2) Чек, в който не е посочено мястото на плащане, се смята платим в мястото, посочено до името на платеца. Ако посочените места са повече, чекът е платим в първото посочено място.
(3) Ако не е посочено друго място, чекът е платим в мястото, където е главното седалище на платеца.
(4) Чек, в който не е посочено мястото на издаването, се смята издаден в мястото, което е посочено до името на издателя.

Издаване

Чл.541. (1) Чек, платим в Република България, може да се издава само срещу банка.
(2) Издателят на чека трябва да има покритие при платеца.
(3) Платецът е длъжен да плати чека до размера на покритието, ако има изрично или мълчаливо споразумение с издателя.
(4) Чекът е действителен, дори и да не са спазени разпоредбите на ал.2 и 3.

Недействителност на приемането

Чл.542. Чекът не подлежи на приемане. Бележка за приемане върху чека е недействителна.

Видове чекове

Чл.543. (1) Чекът може да бъде издаден:
1. на определено лице със или без изрична уговорка "на заповед";
2. на определено лице с уговорка "не на заповед" или с друга равнозначна уговорка;
3. на приносител.
(2) Чек в полза на определено лице с уговорка "или на приносител" или друг равнозначен израз има действие като чек на приносител.
(3) Чек, в който не е посочено името на лицето, в чиято полза е издаден, се смята за чек на приносител.

Чек на заповед на издателя или срещу издателя

Чл.544. (1) Чек може да бъде издаден на името на издателя или на негова заповед.
(2) Чек не може да бъде издаден срещу издателя, освен ако е издаден между различни клонове на търговец.

Недопустимост на лихва

Чл.545. Уговорката за лихва, включена в чека, е недействителна.

Чек, платим при трето лице

Чл.546. Чекът може да бъде платим при трето лице в седалището на платеца или в друго място, само ако третото лице е банка.

Отговорност на издателя

Чл.547. Издателят отговаря за плащането на чека. Всяка уговорка, с която той се освобождава от отговорност, е недействителна.

РАЗДЕЛ II
ДЖИРО

Изисквания към джирото

Чл.548. Към чека се прилагат разпоредбите за джирото на менителницата със следните изключения:
1. джирото на платеца е недействително;
2. джирото в полза на платеца има действие само като разписка, освен ако джирото е направено между различни клонове на търговец.

Джиро върху чек на приносител

Чл.549. Джирото върху чек на приносител прави джиранта отговорен по правилата за обратния иск. Това джиро не превръща чека в чек на заповед.

Забрана за поръчителство от платеца

Чл.550. Платецът не може да бъде поръчител по чека.

РАЗДЕЛ III
ПЛАЩАНЕ

Плащане на предявяване

Чл.551. (1) Чекът е платим винаги на предявяване. Всяка противна уговорка е недействителна.
(2) Чек, предявен за плащане преди деня, посочен като дата на издаването, е платим в деня на предявяването.

Срок за предявяване

Чл.552. Чекът трябва да бъде предявен за плащане в срок от осем дни от датата на издаването му.

Оттегляне

Чл.553. (1) Чекът може да бъде оттеглен от издателя след изтичането на срока за предявяване.
(2) Ако чекът не е оттеглен, платецът може да го плати и след изтичането на срока за предявяване.

Смърт или недееспособност на издателя

Чл.554. Смъртта или недееспособността на издателя, настъпили след издаването, не засягат действието на чека.

РАЗДЕЛ IV
ПРЕСЕЧЕН ЧЕК И ЧЕК ЗА МИНАВАНЕ ПО СМЕТКА

Пресечен чек

Чл.555. (1) Издателят и приносителят на чека могат да го пресекат с действието, посочено в чл.556.
(2) Пресичането се извършва с две успоредни линии върху лицевата страна.
(3) Пресичането може да бъде общо или специално. То е общо, ако не съдържа уговорка между двете линии или съдържа уговорката "банка" или друг равнозначен израз. То е специално, ако между двете линии е написано наименованието на банка.
(4) Общото пресичане може да се превърне в специално, но специалното не може да се превърне в общо.

Действие на пресечения чек

Чл.556. (1) Чек с общо пресичане може да бъде платен само на банка или на клиент на платеца.
(2) Чек със специално пресичане може да бъде платен само на посочената банка или ако тя е платецът - на неин клиент. Посочената банка може да възложи получаването на сумата по чека на друга банка.
(3) Чекът може да има само едно специално пресичане. Две специални пресичания се допускат само ако едното е за плащане чрез уравнителна камера. Чек, който не съответства на тази разпоредба, не може да бъде платен.
(4) Платецът, който наруши изискванията на ал.1, 2 и 3, отговаря за вреди до размера на сумата по чека.

Чек за минаване по сметка

Чл.557. (1) Издателят и приносителят на чек могат да забранят изплащането му в брой, като напишат на лицевата страна уговорка "за минаване по сметка" или друг равнозначен израз.
(2) В случая по ал.1 плащането се извършва само чрез минаване по сметка. Ако при това е посочена и сметката, платецът може да прехвърли сумата само по посочената сметка. Посочването на сметката може да бъде направено от издателя и от всеки легитимиран държател на чека.
(3) Зачертаването на уговорката "за минаване по сметка" е недействително.
(4) Платецът, който е платил в нарушение на ал.1, 2 и 3, отговаря за вреди до размера на сумата по чека.

РАЗДЕЛ V
ОБРАТЕН ИСК ПОРАДИ НЕПЛАЩАНЕ

Основания

Чл.558. Приносителят може да предяви своите обратни искове срещу джирантите, издателя и другите задължени лица, ако отказът за плащане е установен чрез:
1. протест;
2. декларация н на платеца, написана върху чека с посочване на датата на предявяването;
3. датирана декларация на уравнителна камара, че чекът е бил предявен своевременно и не е бил платен.

Срок за протест

Чл.559. (1) Протестът трябва да бъде направен преди изтичането на срока за предявяване.
(2) Ако предявяването се направи в последния ден на срока, протестът трябва да се извърши в първия следващ работен ден.

РАЗДЕЛ VI
МНОЖЕСТВО ЕКЗЕМПЛЯРИ

Издаване на еднакви екземпляри

Чл.560. Освен чековете на приносител всеки чек, издаден в една държава и платим в друга, може да бъде издаден в повече еднакви екземпляри. Когато чекът е издаден в повече екземпляри, те трябва да бъдат номерирани в самия текст, а ако това не е направено, всеки екземпляр се смята за отделен чек.

РАЗДЕЛ VII
ДАВНОСТ

Давностни срокове

Чл.561. (1) Обратните искове на приносителя срещу джирантите, издателя и поръчителите по чека се погасяват с шестмесечна давност от деня на предявяването или от деня на изтичане на срока за предявяване.
(2) Обратните искове на джиранта срещу всички отговорни към него лица се погасяват с шестмесечна давност от деня, в който е платил чека, или от деня, когато срещу него е предявен иск.

РАЗДЕЛ VIII
ОСОБЕНА РАЗПОРЕДБА

Препращане

Чл.562. За чека се прилагат, доколкото са съвместими с естеството му, разпоредбите за менителницата.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА
ПРИЛОЖИМ ЗАКОН ЗА МЕНИТЕЛНИЦАТА, ЗАПИСА НА ЗАПОВЕД И ЧЕКА

Способност

Чл.563. (1) Способността на едно лице да се задължава по менителница, запис на заповед или чек се определя според неговия национален закон. Ако този закон обявява за приложим закона на друга държава, се прилага законът на тази държава.
(2) Лицето, което е неспособно съгласно ал.1, се смята задължено, ако подписът е положен в държава, законът на която го признава за способно.

Форма и съдържание

Чл.564. (1) Формата и съдържанието на менителница, запис на заповед и чек се определят според закона на мястото, където са подписани. За чека е достатъчно спазването на формата и съдържанието според закона на мястото на плащането.
(2) Ако менителницата, записът на заповед или чекът са недействителни, но са съобразени със закона на държавата, където е поето последващо задължение, то е действително.

Задължение

Чл.565. (1) Задължението на платеца по менителницата и на издателя на записа на заповед се определя от закона на мястото на плащането.
(2) Задължението на другите подписали лица се определя от закона на мястото, където са положени подписите.

Срокове за предявяване на обратните искове

Чл.566. Сроковете за предявяване на обратните искове за всички подписали лица се определят от закона на мястото на издаването на документа.

Придобиване на вземането от приносителя

Чл.567. Законът на мястото на издаване на менителницата или записа на заповед определя дали приносителят придобива вземането, с оглед на което са били издадени.

Частично приемане

Чл.568. Правото на платеца да извърши частично приемане на менителницата или на записа на заповед и задължението на приносителя да приеме частично плащане се определят от закона на мястото на плащането.

Протест

Чл.569. Формата и сроковете за извършване на протест, както и на другите действия, необходими за упражняването или запазването на правата по менителницата, записа на заповед и чека, се определят от закона на мястото, където трябва да се извърши съответното действие.

Изгубване и кражба

Чл.570. Действията, които трябва да се извършват при изгубване или кражба на менителница, запис на заповед или чек, се определят от закона на мястото на плащането.

Платец на чека

Чл.571. Лицата, срещу които може да се издава чек, се определят от закона на мястото на плащането. Ако според този закон чекът е недействителен с оглед на качествата на лицето, срещу което е издаден, задълженията, произтичащи от подписи, положени в други държави, законите на които съдържат такава разпоредба, са действителни.

Прилагане на закона на мястото на плащането

Чл.572. Според закона на мястото на плащането на чека се определя:
1. дали трябва да бъде издаден на предявяване или може да бъде и на определен срок след предявяване, както и какви са последиците от предявяване на една по-късна дата;
2. срокът за предявяване;
3. възможността чекът да бъде приет, потвърден или визиран, както и какво е действието на тези бележки;
4. възможността чекът да бъде пресечен или с уговорка "за минаване по сметка", или с друг равнозначен израз и какви са последиците от това;
5. правото на издателя да отмени чека или да се противопостави на плащането му.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
ВЛОГ В ПУБЛИЧЕН СКЛАД

Определение

Чл.573. С договора за влог в публичен склад влогоприемателят приема срещу възнаграждение стоки със задължение да ги пази и да ги върне на влогодателя или на овластения да ги получи.

Форма

Чл.574. (1) Договорът за влог в публичен склад се сключва в писмена форма и се вписва в складов регистър.
(2) Влогоприемателят вписва договора във воден от него складов регистър. Вписването се извършва по ред, определен в наредба, утвърдена от министъра на правосъдието.

Задължения на влогоприемателя

Чл.575. (1) Влогоприемателят е длъжен да допуска влогодателя до стоката през работното време на склада, за да я проверява, да взема проби от нея и с разрешение на влогоприемателя да предприема действия за нейното поддържане, опаковане, сортиране, разделяне и други подобни действия.
(2) Влогоприемателят може да смесва вложените в склада заместими вещи с други от същия вид и качество, освен ако е уговорено друго.
(3) Когато в стоката настъпят явни изменения, които дават основание за опасения, че тя може да се повреди, влогоприемателят е длъжен да уведоми незабавно лицето, което има право да получи стоката, а ако то не е известно - влогодателя.
(4) Влогоприемателят е длъжен да застрахова от името и за сметка на влогодателя по обявена от него стойност вложената стока срещу пожар, наводнение и земетресение, освен ако тя е застрахована или влогодателят се противопостави на застраховането й. По искане на влогодателя влогоприемателят е длъжен да застрахова вложената стока и срещу други рискове.

Задължения на влогодателя

Чл.576. (1) При сключването на договора влогодателят е длъжен да даде сведенията, необходими за пазенето на стоката.
(2) Ако не е уговорено друго, възнаграждението се плаща в края на всяко календарно тримесечие или при връщане на стоката.

Складов запис

Чл.577. (1) По искане на влогодателя влогоприемателят издава складов запис за стоката.
(2) Складовият запис се издава въз основа на складовия регистър и се състои от стоков запис и заложен запис. Двете части на складовия запис трябва да съдържат:
1. посочване на публичния склад и поредния номер на складовия регистър;
2. име и адрес на влогодателя;
3. вид и количество на стоката и дали е допустимо смесването й;
4. срок за пазене на стоката;
5. заявление от влогоприемателя, че ще предаде стоката според уговореното;
6. действията, които влогоприемателят е задължен да извършва за запазване на стоката;
7. данни дали стоката е застрахована, пред кого, за каква сума, срещу какви рискове и при каква премия;
8. дължимото възнаграждение и неплатените разноски до издаването на записа;
9. размера на фирите, освен ако стоката е била приета по брой;
10. място и дата на издаването на записа;
11. подпис на влогодателя и влогоприемателя.
(3) Влогодателят, както и всеки легитимиран с непрекъснат ред на джирата държател на складовия запис, има право да иска да му бъдат издадени складови записи за отделни части от стоката в замяна на общия складов запис. Тези складови записи носят датата на първоначалния складов запис.
(4) Влогоприемателят може да откаже да издаде складов запис, ако има основателни причини за това или ако влогодателят не е платил изискуеми възнаграждения и разноски.

Прехвърляне на складовия запис

Чл.578. (1) Складовият запис се прехвърля чрез датирано джиро на гърба на стоковия запис и на заложния запис.
(2) Правилата на чл.466-470 и чл.474 се прилагат и към складовия запис.
(3) Джиросването само на заложния запис учредява право на залог върху вложената стока в полза на джиратаря. Първото джиро трябва да съдържа размера на обезпечения заем, лихвата и падежа, както и името, и адреса на кредитора. Залогът може да се противопостави на джиратарите на стоковия запис и се вписва в складовия регистър. Първият джиратар е длъжен да поиска тези данни да бъдат записани в стоковия запис и в складовия регистър.
(4) Прехвърлянето само на стоковия запис или на заложния запис става чрез датирано джиро на съответната част от складовия запис.
(5) Легитимираният с непрекъснатия ред на джирата държател само на стоковия запис има право да получи вложената стока и преди настъпването на падежа по заема, обезпечен със залог върху стоката. В този случай той е длъжен да плати на влогоприемателя сумата по заема с лихвата към датата на плащането в размер, посочен в складовия регистър. Ако лихвата е предплатена, тя се приспада за времето от деня на плащането до падежа.

Предявяване на заложния запис

Чл.579. Легитимираният с непрекъснат ред да джирата държател на заложния запис го предявява на падежа за плащане на длъжника или ако той е неизвестен - на влогодателя. Записът се предявява за плащане в публичния склад. В тези случаи се прилагат разпоредбите на чл.505 и 507.

Протест, принудително изпълнение и обезщетение

Чл.580. (1) Неплащането на падежа на сумата по записа се установява с протест срещу длъжника по заложния запис, а ако той е неизвестен - срещу влогодателя. В този случай се прилагат съответно чл.496 и 498.
(2) Ако не бъде удовлетворен за вземането си от продажбата на стоката, кредиторът по заложния запис може да насочи изпълнението срещу длъжника, джирантите и лицата, джиросали стоковия запис след учредяването на залога, които отговарят солидарно.
(3)
(изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г.) Ако кредиторът по заложния запис не извърши протеста в срок или не продаде стоката в двадесетдневен срок от датата на протеста, той губи обратния иск срещу джирантите по заложния запис, но запазва иска си срещу длъжника и джирантите по стоковия запис.
(4) Джирантът на стоковия запис, който плати по заложния запис, има право на иск за платеното, лихвите и разноските срещу длъжника и предхождащите джиранти по стоковия запис, които отговарят солидарно. Искът срещу джирантите се погасява с шестмесечна давност от датата на плащането на дълга, а срещу длъжника - с тригодишна.

Обезсилване на унищожен или изгубен складов запис

Чл.581. (1) (изм.,ДВ,бр.59 от 2007 г.) Унищожен или изгубен складов запис се обезсилва по реда на чл.560 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
(2) След образуването на производство за обезсилване притежателят на унищожения или изгубения запис може да иска от влогоприемателя да му издаде дубликат, като представи достатъчна гаранция. Ако влогоприемателят не е съгласен с размера на гаранцията, тя се определя от районния съд.
(3) Ако унищоженият или изгубеният запис бъде обезсилен, внесената гаранция по ал.2 се връща.

Връщане на вложената стока

Чл.582. (1) Вложената стока се връща на влогодателя или ако е издаден складов запис - на легитимирания с непрекъснат ред на джирата държател срещу предаване на записа. Връщането на стоката се извършва в склада, в който тя е била вложена, и се отбелязва в складовия запис. Записът се подписва от получателя.
(2) Ако няколко лица имат право да получат стоката и не е установено кой каква част трябва да получи, или ако стоката е неделима, при липса на съгласие между тях влогоприемателят има право след изтичане на срока да я продаде и да вложи получената сума на тяхно име в банка.
(3) Когато са вложени заместими вещи, държателят на стоков запис може да получи част от тях, като плати на кредитора или вложи по негова сметка съответната част от вземането, за което е издаден заложен запис заедно с лихвите и разноските.
(4) Фирите от стоката се приспадат до уговорения или законоустановения размер.

Право на залог

Чл.583. Влогоприемателят има право на залог върху вложената стока за обезпечаване на вземанията си.

Прекратяване

Чл.584. Влогоприемателят може да иска от влогодателя да вземе стоката след изтичането на уговорения срок или ако не е уговорен срок - след три месеца от влагането й.

Предсрочно прекратяване

Чл.585. (1) Когато вложената стока е застрашена от повреждане или има опасност да повреди други стоки, както и когато има друга важна причина за прекратяване на договора, влогоприемателят може да прекрати договора и да иска незабавно стоката да се получи от последния джиратар, а ако той не е известен - от влогодателя.
(2) Ако стоката не бъде получена, влогоприемателят има право да я продаде по реда, установен в чл.328, ал.1, точка 2, след като писмено уведоми легитимирания да я получи, или ако той не е известен - влогодателя, и да се удовлетвори от продажната цена на вземанията си по договора за влог. Влогоприемателят влага разликата по сметка на кредитора по заложния запис.
(3) Ако стоката е бързо разваляща се, се прилага разпоредбата на чл.328, ал.1, точка 3.

Давност

Чл.586. (1) Искът за вреди срещу влогоприемателя се погасява с едногодишна давност. Давностният срок започва да тече от деня на връщане на вложената вещ. Когато вложената вещ не е върната, давностният срок започва да тече от деня, в който е следвало да бъде върната, а при погиването й - от деня на узнаването.
(2) Когато липсата, повредата, погиването или късното връщане на вещта са причинени умишлено от влогоприемателя, давността е тригодишна.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЕТА
ЛИЦЕНЗИОНЕН ДОГОВОР

Определение и форма

Чл.587. (1) (изм.,ДВ,бр.81 от 1999 г.) С договора за лицензия носителят на право върху изобретение, полезен модел, промишлен дизайн, марка, топология на интегрална схема или производствен опит - лицензодател, отстъпва срещу възнаграждение изцяло или отчасти на лицензополучателя ползването му.
(2) Лицензионният договор се сключва в писмена форма.

Отстъпване правото на заявяване

Чл.588. (отм.,ДВ,бр.81 от 1999 г.)

Териториален обхват на лицензията

Чл.589. Ако в договора за лицензия не е уговорено друго, се смята, че лицензията е предоставена за ползване на територията на Република България.

Вписване на договора

Чл.590. Лицензионният договор се вписва в регистър на патентното ведомство. Той може да бъде противопоставен на трети лица след вписването.

Осигуряване на ползването

Чл.591. Лицензодателят е длъжен да осигури на лицензополучателя спокойно и несмущавано ползване на отстъпените права, както и защита срещу претенции на трети лица.

Информация и съдействие

Чл.592. Лицензодателят е длъжен да предостави на лицензополучателя уговорената информация и да окаже съдействие за ползването на предмета на лицензията.

Задължение за тайна

Чл.593. Лицензополучателят е длъжен да пази в тайна сведенията за непатентовано изобретение, полезен модел или производствен опит, върху който му е отстъпено право на ползване.

Лицензия за марка
(загл.изм.,ДВ,бр.81 от 1999 г.)

Чл.594. (1) (изм.,ДВ,бр.81 от 1999 г.) При лицензия на марка лицензополучателят е длъжен да осигурява качеството на стоката, което съответства на марката и е станало известно на потребителите преди сключването на договора.
(2)
(изм.,ДВ,бр.81 от 1999 г.) Лицензополучателят е длъжен да означава с марка стоката, за която му е предоставена лицензията.

Възнаграждение

Чл.595. (1) Когато възнаграждението е уговорено според обема на ползването на предмета на лицензията, лицензополучателят е длъжен да уведомява лицензодателя за този обем на ползването в уговорените срокове.
(2) Възнаграждението се дължи за изтекла календарна година, освен ако е уговорено друго.

Договор за сублицензия

Чл.596. (1) С договор за сублицензия лицензополучателят на изключителна лицензия може да преотстъпва на друго лице правото да ползва предмета на лицензията.
(2) Правото на преотстъпване по ал.1 може да бъде изключено с лицензионния договор или да се предвиди предоставяне със съгласие на лицензодателя. Съгласието може да бъде отказано само поради важни причини.

Права на лицензодателя спрямо получателя на сублицензия

Чл.597. Лицензодателят може да иска от получателя на сублицензията възнаграждението, което той дължи в момента на поканата на своя лицензодател.

Прекратяване с предизвестие

Чл.598. (1) Договорът за лицензия без срок се прекратява с писмено предизвестие на една от страните.
(2) Ако срокът за предизвестие не е определен с договора, той е шест месеца, но лицензодателят не може да прекрати договора, преди да е изтекла първата година от действието му.

Мълчаливо продължаване на договора

Чл.599. Ако след изтичане на срока на договора лицензополучателят продължи да ползва предмета на лицензията със знанието и без противопоставянето на лицензодателя, договорът се смята продължен до установения със закон срок за закрилата му.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА
ДОГОВОР ЗА СТОКОВ КОНТРОЛ

Определение

Чл.600. С договора за стоков контрол контрольорът се задължава срещу възнаграждение, като използва специални знания, да направи безпристрастно сравнение между изискваното и действителното състояние или само да установи състоянието на стока или услуга. За установеното контрольорът издава удостоверение.

Задължения на контрольора

Чл.601. (1) Контролът трябва да бъде извършен в обем и по начин, предвидени в закон или в договора, а когато нищо не е предвидено - в обичайния обем и начин в местонахождението на предмета на контрола.
(2) Когато в договора е предвидено да се пази мостра, контрольорът е длъжен да я пази в седалището си не по-малко от шест месеца от получаването й.

Нищожна уговорка

Чл.602. Нищожна е уговорката за задължения на контрольора, които биха могли да влияят върху неговата безпристрастност.

Задължения на възложителя

Чл.603. (1) Възложителят е длъжен да осигури на контрольора достъп до предмета на контрола и да му окаже съдействие при изпълнение на задълженията му.
(2) Когато размерът на възнаграждението не е бил уговорен, възложителят дължи обичайното възнаграждение.

Давност

Чл.604. Искове за вземания по договора за стоков контрол се погасяват с едногодишна давност.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И СЕДМА
ДОГОВОР ЗА НАЕМ НА СЕЙФ
(загл. и гл. отм.,ДВ,бр.19 от 2003 г.; загл. и гл. нови,бр.59 от 2006 г.)

Определение
(загл. и чл. отм.,ДВ,бр.19 от 2003 г.; загл. и чл. нови,бр.59 от 2006 г.)

Чл.605. (отм.,ДВ,бр.19 от 2003 г.; нов,бр.59 от 2006 г.)
(1)
С договора за наем на сейф наемодателят предоставя на наемателя за определен срок срещу възнаграждение ползването на сейф в охраняемо помещение. Сейфът служи за съхраняване на ценности и ценни книги, други вещи и документи. До съдържанието на сейфа достъп има само наемателят.
(2) Договорът за наем на сейф може да бъде с обявено или необявено пред наемодателя съдържание на вложеното.
(3) Наемодателят няма право да притежава копие от ключа на сейфа, предаден на наемателя.

Забранени предмети
(загл. и чл. отм.,ДВ,бр.19 от 2003 г.; загл. и чл. нови,бр.59 от 2006 г.)

Чл.606. (отм.,ДВ,бр.19 от 2003 г.; нов,бр.59 от 2006 г.)
(1)
В сейфа не могат да се поставят предмети, застрашаващи сигурността на сейфа и на наемодателя, и вещи, чието приемане е забранено от закона.
(2) Наемодателят контролира по подходящ начин спазването на изискването на ал.1, без да се разкрива съдържанието на вложеното, когато то не е обявено.
(3) При неизпълнение на задължението по ал.1 наемодателят може незабавно да развали договора.

Права на наемодателя при неплащане
(загл. и чл. отм.,ДВ,бр.19 от 2003 г.; загл. и чл. нови,бр.59 от 2006 г.)

Чл.606а. (отм.,ДВ,бр.19 от 2003 г.; нов,бр.59 от 2006 г.)
(1)
При разваляне на договора поради неплащане на уговореното възнаграждение наемодателят може да поиска отваряне и установяване на съдържанието на сейфа с участие на нотариус. Намерените в сейфа предмети остават за пазене при наемодателя, на който се дължи обезщетение за разноските и възнаграждение.
(2) За вземанията си по договора наемодателят има право на задържане върху вложеното в сейфа.

Чл.606б. (отм.,ДВ,бр.19 от 2003 г.)

Действителност на договора

Чл.606в. (отм.,ДВ,бр.19 от 2003 г.)

Форма на договора

Чл.606г. (отм.,ДВ,бр.19 от 2003 г.)

Повелителни разпоредби на българското право

Чл.606д. (отм.,ДВ,бр.19 от 2003 г.)

Субсидиарна разпоредба

Чл.606е. (отм.,ДВ,бр.19 от 2003 г.)

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ОСМА
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
(пред.гл.34,ДВ,бр.83 от 1996 г.)

РАЗДЕЛ I
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Цел на производството

Чл.607. (1) Производството по несъстоятелност има за цел да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване предприятието на длъжника.
(2) В производството по несъстоятелност се вземат предвид интересите на кредиторите, длъжника и неговите работници.

Основания за откриване на производство по несъстоятелност
(нов,ДВ,бр.70 от 1998 г.)

Чл.607а. (1) Производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен.
(2) Освен при неплатежоспособност производство по несъстоятелност се открива и при свръхзадълженост на дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции.

Неплатежоспособност

Чл.608. (изм.,ДВ,бр.58 от 2003 г., бр.38 от 2006 г.)
(1)
Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане.
(2) Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията.
(3) Неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори.

Скрито съучастие

Чл.609. Производство по несъстоятелност се открива и за лице, което прикрива търговска дейност чрез неплатежоспособен длъжник.

Откриване на производство по несъстоятелност за неограничено отговорен съдружник

Чл.610. (изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г.) Едновременно с откриването на производството по несъстоятелност за търговското дружество се смята за открито и производството по несъстоятелност за неограничено отговорния му съдружник.

Откриване на производство по несъстоятелност за починал или за заличен едноличен търговец и за дружество в ликвидация
(изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г.)

Чл.611. (1) (изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г.) Производство по несъстоятелност се открива и за починал или за заличен в търговския регистър едноличен търговец, ако преди смъртта, съответно преди заличаването, той е бил неплатежоспособен.
(2) (нова,ДВ,бр.70 от 1998 г.) Производство по несъстоятелност се открива и за починал или заличен в търговския регистър неограничено отговорен съдружник.
(3)
(пред. ал.2,ДВ,бр.70 от 1998 г.) Производство по несъстоятелност се открива и за неплатежоспособно търговско дружество в ликвидация.
(4)
(пред.ал.3, изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г.) В случаите по ал.1 и 2 искането за откриване на производство по несъстоятелност може да бъде направено в едногодишен срок от смъртта, съответно от заличаването в търговския регистър.

Неприложимост на несъстоятелността

Чл.612. (1) (пред.чл.612,ДВ,бр.42 от 1996 г.; изм.,бр.70 от 1998 г., бр.84 от 2000 г.) Не се открива производство по несъстоятелност за търговец-публично предприятие, което упражнява държавен монопол или е създадено с особен закон.
(2) (нова,ДВ,бр.42 от 1996 г.; изм.,бр.70 от 1998 г.) Производство по несъстоятелност на банка и застраховател се извършва по ред, определен в отделен закон. Разпоредбите на тази част се прилагат, доколкото в отделния закон не е предвидено друго.
(3) (нова,ДВ,бр.70 от 1998 г.) Отношенията, свързани с неплатежоспособността на търговец - публично предприятие, което упражнява държавен монопол или е създадено с особен закон, се уреждат с отделен закон.

Компетентен съд

Чл.613. (изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Съд по несъстоятелността е окръжният съд по седалището на търговеца към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

Обжалване на решенията и определенията на окръжния съд
(загл. и чл. нови,ДВ,бр.70 от 1998 г.; загл.изм.,бр.58 от 2003 г.)

Чл.613а. (изм.,ДВ,бр.64 от 1999 г., бр.58 от 2003 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г., бр.59 от 2007 г.)
Постановените от окръжните съдилища решения и определения по чл.630, ал.1 и 2, чл.631, чл.632, ал.1, 2 и 4, чл.701, чл.705, ал.2, чл.709, ал.1, чл.710, 735, чл.740, ал.2, чл.744 и чл.755, ал.2 подлежат на обжалване по общия ред на Гражданския процесуален кодекс.
(2)
(изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Решенията по чл.630 и 632 могат да се обжалват и от трети лица, които имат вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение или от влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение.
(3) (нова,ДВ,бр.38 от 2006 г.; изм.,бр.59 от 2007 г.) Извън случаите по ал.1 постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по правилата на глава двадесета "Въззивно обжалване" от Гражданския процесуален кодекс.
(4)
(пред.ал.3,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Съдът образува делото в деня на подаване на жалбата или най-късно на следващия работен ден и постановява акта си в 14-дневен срок от датата на заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.

Касационно обжалване
(загл.ново,ДВ,бр.84 от 2000 г.)

Чл.613б. (нов,ДВ,бр.84 от 2000 г.; отм.,бр.58 от 2003 г.)

Маса на несъстоятелността

Чл.614. (1) Масата на несъстоятелността обхваща:
1. имуществените права на длъжника към датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;
2. имуществените права на длъжника, придобити след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
(2)
(изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г., бр.58 от 2003 г.) В имуществото на длъжника - едноличен търговец, се включват и една втора част от вещите, правата върху вещи и паричните влогове - съпружеска имуществена общност.
(3) (нова,ДВ,бр.70 от 1998 г.) В имуществото на неограничено отговорния съдружник се включва и 1/2 част от вещите, правата върху вещи и паричните влогове - съпружеска имуществена общност.
(4)
(пред. ал.3,доп.,ДВ,бр.70 от 1998 г.) Несеквестируемото имущество на длъжника и неограничено отговорния съдружник не се включва в масата на несъстоятелността.

Недействителност на прекратяването на съпружеската имуществена общност

Чл.615. (изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г.) Недействително по отношение масата на несъстоятелност е прекратяването или делбата на съпружеската имуществена общност, както и определянето на по-голям дял, ако е станало в срок от 6 месеца преди началната дата на неплатежоспособността до приключване на производството по несъстоятелност.

Кредитори на несъстоятелността

Чл.616. (1) (изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори на длъжника по търговски и нетърговски вземания.
(2) Удовлетворява се само след пълно удовлетворяване на останалите кредитори вземане, произтичащо от:
1. законна или договорна лихва върху необезпечено вземане, дължима след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;
2.
(доп.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) отпуснат на длъжника кредит от съдружник или акционер;
3. безвъзмездна сделка.
4.
(нова,ДВ,бр.38 от 2006 г.) разноските на кредиторите във връзка с тяхното участие в производството по несъстоятелност, с изключение на разноските по чл.629б.
(3) В производството по несъстоятелност чуждестранните кредитори имат равни права с местните.

Изискуемост на задълженията

Чл.617. (1) Всички парични и непарични задължения на длъжника стават изискуеми от датата на решението за обявяване в несъстоятелност.
(2)
(изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Непаричното задължение се превръща в парично по пазарната му стойност към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност.

Запазване на обезпеченията

Чл.618. (1) Кредиторът запазва в производството по несъстоятелност правата по дадено обезпечение.
(2)
(отм.,ДВ,бр.70 от 1998 г.)

Призоваване и съобщения в производството по несъстоятелност
(загл.изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.)

Чл.619. (1) (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) В производството по несъстоятелност длъжникът се призовава на адреса на управлението му, а кредиторите - страни по делото, на посочения от тях адрес в страната. Ако те са променили адреса, без да уведомят за това съда по несъстоятелността, всички призовки и книжа се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени.
(2)
(изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Кредитор със седалище в чужбина и без адрес в страната посочва съдебен адрес в страната. Ако такъв не е посочен, призовката се изпраща за обявяване в търговския регистър.
(3) (нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.; изм.,бр.38 от 2006 г.) След откриването на производството по несъстоятелност за актове, за които този закон не изисква обявяване в търговския регистър или съобщаване по реда на Гражданския процесуален кодекс и които не подлежат на обжалване, кредиторите се считат уведомени с вписването на съобщение за съответния акт в книгата по чл.634в, ал.1.
(4) (нова,ДВ,бр.58 от 2003 г.; изм.,бр.38 от 2006 г.) В случаите, в които този закон предвижда призоваването да се извършва чрез обявяване в търговския регистър, обявяването на поканата, съобщението или призовката трябва да се извърши най-късно 7 дни преди събранието, съответно заседанието.

Такси и разноски

Чл.620. (1) (изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г.) По молба за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжника, държавна такса предварително не се събира. Тя се събира от масата на несъстоятелността при разпределението на имуществото.
(2) (нова,ДВ,бр.70 от 1998 г.; доп.,бр.84 от 2000 г.) Когато молбата за откриване на производство по несъстоятелност е подадена от кредитор, съответно от присъединилия се кредитор, както и при присъединяване на кредитор държавната такса се събира от кредитора.
(3) (нова,ДВ,бр.70 от 1998 г.) След откриването на производството по несъстоятелност разноските се събират от масата на несъстоятелността. За целта съдът може да разреши синдикът да извърши разпореждане по чл.658, ал.1, т.8.
(4) (нова,ДВ,бр.70 от 1998 г.) Ако в утвърдения от съда план за оздравяване по чл.705 не е уговорено друго, с решението си по чл.707 съдът осъжда длъжника да плати дължимата държавна такса и направените разноски.
(5)
(пред.ал.2, ДВ,бр.70 от 1998 г.; изм.,бр.84 от 2000 г.) По дело, което се води за попълване масата на несъстоятелността, и по отменителен иск държавната такса не се внася предварително.
(6)
(пред.ал.3,доп.,ДВ,бр.70 от 1998 г.; изм.,бр.38 от 2006 г.) Не се събира държавна такса при вписване в търговския регистър на обстоятелства по несъстоятелността въз основа на актове на съда, както и при вписване и заличаване на възбрана по чл.630, ал.1, т.4 и на обща възбрана.

Субсидиарно приложение

Чл.621. Доколкото в тази част няма особени разпоредби, прилагат се съответно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.

Особени правила в производството по несъстоятелност
(загл. и чл. нови,ДВ,бр.38 от 2006 г.)

Чл.621а. (нов,ДВ,бр.38 от 2006 г.)
(1)
Освен правилата, установени в тази част, в производството по несъстоятелност се прилагат и следните особени процесуални правила:
1. определената от закона подсъдност за делата по несъстоятелност не може да бъде изменяна по съгласие на участващите лица;
2. съдът може по свой почин да установява факти и събира доказателства, които са от значение за неговите решения и определения.
(2) Освен посочените в тази част искове, на съда по несъстоятелността са подсъдни, без тази подсъдност да може да бъде изменяна по съгласие на участващите лица, още и:
1. исковете срещу синдика по чл.663, ал.2 и 3, независимо от това, дали към момента на предявяване на иска производството по несъстоятелност е висящо, или е приключило;
2. обусловените от чл.646 или чл.647 искове.
(3) В производството по несъстоятелност не се прилагат правилата на Гражданския процесуален кодекс относно:
1. спиране на производството по съгласие на страните;
2. оттегляне на молбата на кредитор за откриване на производство по несъстоятелност или отказ от нея, след като е постановено решение по чл.630, ал.1 и 2 или по чл.632;
3. оттегляне или отказ от иск, предявен от синдик или кредитор по чл.645, ал.3, чл.646 или чл.647.

РАЗДЕЛ II
ВПИСВАНЕ И ОЯВЯВАНЕ
(загл.изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.)

Вписване на съдебни решения
(загл.изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.)

Чл.622. (доп.,ДВ,бр.70 от 1998 г., бр.84 от 2000 г.; изм.,бр.38 от 2006 г.) Решенията на съда по чл.272а, ал.1, чл.630, 632, 641, чл.705, ал.2, чл.707, чл.709, ал.1, чл.710, чл.713, ал.2, чл.735, 740, чл.744, ал.1 и чл.755 се вписват в търговския регистър.

Вписване на данни за синдика и надзорния орган
(загл.изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.)

Чл.623. (изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.)
(1)
Името, телефонът, адресът и електронният адрес на назначения синдик или временен синдик, а в случаите по чл.707, ал.1 - на назначените членове на надзорния орган, се вписват в търговския регистър.
(2) В търговския регистър се вписват и промените в обстоятелствата по ал.1.

Изпращане на съдебните актове за вписване
(загл.изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г., бр.38 от 2006 г.)

Чл.624. (изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г., бр.38 от 2006 г.) Съдът е длъжен да изпрати за вписване в търговския регистър препис от съдебните актове по чл.622 и 623 в деня на постановяването им или най-късно на следващия работен ден.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА
ОТКРИВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ
(пред.гл.35,ДВ,бр.83 от 1996 г.)

РАЗДЕЛ I
НАЧАЛО НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Откриване на производството

Чл.625. (доп.,ДВ,бр.70 от 1998 г.; изм.,бр.84 от 2000 г., бр.58 от 2003 г.; доп.,бр.38 от 2006 г.) Производство по несъстоятелност се открива по подадена до съда писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Агенцията за държавни вземания за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане.

Задължение за заявяване

Чл.626. (1) (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г., бр.38 от 2006 г.) Длъжник, който стане неплатежоспособен или свръхзадължен, е длъжен в 30-дневен срок да поиска откриване на производство по несъстоятелност.
(2)
(доп.,ДВ,бр.84 от 2000 г.; изм.,бр.38 от 2006 г.) Молбата по ал.1 се подава от длъжника, негов наследник, орган на управление или представител, съответно ликвидатор, на търговско дружество или неограничено отговорен съдружник.
(3) Прокуристът е длъжен в 7-дневен срок да уведоми писмено търговеца за неплатежоспособността.
(4) Когато молбата се подава от пълномощник, се изисква изрично пълномощно.

Отговорност

Чл.627. При неизпълнение на задължението за заявяване лицата по чл.626, ал.2 отговарят солидарно пред кредиторите за вредите, причинени от забавата.

Приложения към молбата

Чл.628. (1) (доп.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Към молбата си длъжникът съответно ликвидаторът прилага:
1.
(обн.,ДВ,бр.66 от 2005 г.) препис от последния заверен от експерт-счетоводител годишен финансов отчет и баланс към датата на подаване на молбата, ако законът задължава търговецът да ги съставя;
2. опис и оценка на активите и пасивите към датата на подаване на молбата;
3. списък на кредиторите с посочване на адресите, вида, размера и обезпеченията на вземанията им;
4. опис на личното имущество и имуществото съпружеска имуществена общност - за едноличния търговец и неограничено отговорния съдружник.
(2) С молбата си кредиторът представя писмените и посочва останалите си доказателства за неплатежоспособността на длъжника.
(3) (нова,ДВ,бр.103 от 1999 г.; изм.,бр.105 от 2005 г.) Към молбата си длъжникът или кредиторът задължително прилагат доказателствата по чл.78, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(4)
(пред.ал.3,ДВ,бр.103 от 1999 г.; доп.,бр.84 от 2000 г.) С молбата си длъжникът или кредиторът може да предложи и план по чл.696, както и да посочи лице, отговарящо на условията на чл.655, ал.2, което съдът назначава за временен синдик, ако бъде открито производство по несъстоятелност.

Давност при подаване на молбата
(загл. и чл. нови,ДВ,бр.38 от 2006 г.)

Чл.628а. (нов,ДВ,бр.38 от 2006 г.)
(1)
Подаването на молба за откриване на производство по несъстоятелност от кредитор прекъсва давността относно вземането, на което молителят основава молбата си по чл.625. Давността спира да тече, докато трае производството по несъстоятелност.
(2) За присъединилите се кредитори по чл.629 се прилагат правилата по ал.1 от момента на подаване на молбата за присъединяване.
(3) Ако молбата за откриване на производство по несъстоятелност се отхвърли с влязло в сила решение, давността не се смята прекъсната. Действието на спирането на давността се запазва.

Разглеждане на молбата

Чл.629. (1) (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.; доп.,бр.38 от 2006 г.) Молба за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжник, съответно от ликвидатор, се разглежда от съда по несъстоятелността незабавно в закрито заседание.
(2)
(доп.,ДВ,бр.70 от 1998 г.) Молба за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от кредитор, се разглежда от съда в заседание при закрити врата с призоваване на длъжника и молителя, най-късно в 14-дневен срок от подаването на молбата.
(3) (нова,ДВ,бр.70 от 1998 г.; отм., нова, ДВ,бр.84 от 2000 г.) До приключване на първото заседание по делото, образувано по молба на кредитор, в производството могат да се присъединяват други кредитори, да се правят възражения и да се представят писмени доказателства.
(4) (нова,ДВ,бр.103 от 1999 г.) Съдът трябва да приложи правилата на предходните алинеи, ако подадената молба за откриване на производство по несъстоятелност отговаря на всички изисквания на чл.628.
(5) (нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Съдът образува делото в деня на подаването на молбата и обявява делото за решаване най-късно в тримесечен срок от образуването му.

Предварителни обезпечителни мерки
(нов,ДВ,бр.70 от 1998 г.)

Чл.629а. (1) Преди да постанови решението си по молбата за откриване на производство по несъстоятелност, ако това се налага за запазване имуществото на длъжника, по искане на кредитор или служебно съдът може:
1. да назначи предварително временен синдик, който има правомощията по чл.635, ал.1;
2. да допусне мерките по чл.630, ал.1, т.4;
3. да постанови спиране на изпълнителните дела срещу имуществото на длъжника, с изключение на изпълнителните дела, образувани по Закона за събиране на държавните вземания;
4. да допусне предвидените в чл.642 мерки;
5. да наложи мерките, предвидени в чл.650.
(2) Когато искането за налагане на мерките по ал.1 е направено от кредитор, съдът ги налага:
1. ако молбата на кредитора е подкрепена с убедителни писмени доказателства, или
2. ако бъде представено обезпечение в определения от съда размер за компенсиране на нанесените на длъжника вреди, в случай, че не се установи, че длъжникът е неплатежоспособен, съответно свръхзадължен.
(3) Съдът може да задължи кредитора да представи обезпечение и в случаите по ал.2, т.1.
(4) Наложените обезпечителни мерки ползват всички кредитори на несъстоятелността.
(5) Съдът може да отмени наложените обезпечителни мерки, ако тяхното продължаване не е наложително с оглед на постигане целите на обезпечаването.
(6) Определението за постановяване на мерките по ал.1 се съобщава на лицето, по отношение на което са наложени, и на лицето, което е поискало налагането им. Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаване на съобщението.
(7) Определението за постановяване на мерките по ал.1 подлежи на незабавно изпълнение. Обжалването не спира изпълнението му.
(8) Обезпечителните мерки се смятат за отменени, когато с влязло в сила решение молбата за откриване на производството по несъстоятелност бъде отхвърлена.
(9) Наложените обезпечителни мерки имат действие до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. От тази дата действието им се заменя с действието на решението за откриване на производството по несъстоятелност, както и на мерките, постановени по реда на чл.630, ал.1, т.4. Съдът може на основание чл.630, ал.1, т.4 да постанови нови обезпечителни мерки, както и да продължи действието на наложените по реда на този член мерки.

Откриване на производство по несъстоятелност при липса на имущество, покриващо началните разноски
(загл. и чл. нови,ДВ,бр.38 от 2006 г.)

Чл.629б. (нов,ДВ,бр.38 от 2006 г.)
(1)
Когато наличното имущество на длъжника не е достатъчно за покриване на началните разноски, съдът определя сумата, която трябва да бъде предплатена в даден от него срок от лицата по чл.625 или от друг кредитор, за да бъде открито производство по несъстоятелност. Определението на съда не подлежи на обжалване и на принудително изпълнение, но в него се указват последиците по чл.632, ал.1, в случай че сумата не бъде предплатена в срок.
(2) Началните разноски се определят от съда в зависимост от текущото възнаграждение на временния синдик и очакваните разноски по несъстоятелността.
(3) Когато длъжникът е персонално дружество, съдът се произнася относно предплащането по ал.1, след като вземе предвид и имуществото на неограничено отговорните съдружници.

РАЗДЕЛ II
ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕ

Решение за откриване на производството по несъстоятелност

Чл.630. (1) (изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г.) Когато констатира неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, съдът с решението си:
1.
(изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г.) обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността и определя началната й дата;
2. открива производството по несъстоятелност;
3. назначава временен синдик;
4. допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки;
5. определя датата на първото събрание на кредиторите не по-късно от един месец от постановяване на решението.
(2)
(изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г., бр.84 от 2000 г.; доп.,бр.58 от 2003 г.) Когато е очевидно, че продължаването на дейността би увредило масата на несъстоятелността, съдът по искане на длъжника, съответно на ликвидатора, синдика, Агенцията за държавни вземания или кредитор, може да обяви длъжника в несъстоятелност и да прекрати дейността му едновременно с решението за откриване на производството по несъстоятелност или по-късно, но преди да е изтекъл срокът за предлагане на план по чл.696.
(3) Решението за откриване на производство по несъстоятелност действа по отношение на всички.

Решение за отхвърляне на молбата

Чл.631. Съдът отхвърля молбата, когато установи, че затрудненията на длъжника са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.

Обезщетение
(загл. ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.631а. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1)
Когато с влязло в сила решение молбата на кредитор за откриване на производство по несъстоятелност бъде отхвърлена, длъжникът - физическо или юридическо лице, има право на обезщетение, ако кредиторът е действал умишлено или с груба небрежност.
(2) Обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодично.
(3) Ако длъжникът е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
(4) Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
(5) Ако молбата за откриване на производство по несъстоятелност е подадена от няколко кредитори, отговорността им е солидарна.

Решение за прекратяване на производството

Чл.632. (изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.)
(1)
Когато наличното имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски и ако разноските не са предплатени по реда на чл.629б, съдът обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, определя началната й дата, открива производството по несъстоятелност, допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки, постановява прекратяване дейността на предприятието, обявява длъжника в несъстоятелност и спира производството. В този случай съдът не постановява заличаване на търговеца от търговския регистър.
(2) Спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една година от вписването на решението по ал.1 по молба на длъжника или на кредитор. Възобновяване се допуска, ако молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл.629б.
(3) Във възобновеното производство по несъстоятелност срокът за предявяване на вземанията започва да тече от момента на вписването на решението по ал.2.
(4) Ако в срока по ал.2 не бъде поискано възобновяване на производството, съдът прекратява производството по несъстоятелност и постановява заличаване на длъжника от търговския регистър.
(5) Разпоредбите на ал.1-4 се прилагат и ако в хода на производството по несъстоятелност се установи, че наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на разноските по производството по несъстоятелност.

Възстановяване на предплатени суми
(загл. и чл. нови,ДВ,бр.38 от 2006 г.)

Чл.632а. (нов,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Предплатените суми по чл.629б и 632 се възстановяват на съответното лице, когато масата на несъстоятелността се увеличи достатъчно.

Обжалване на решенията

Чл.633. (изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.)
(1)
Решенията по чл.630 и 632 подлежат на обжалване в 7-дневен срок от вписването им в търговския регистър.
(2) Решението, с което се отхвърля молбата по чл.625, подлежи на обжалване в 7-дневен срок от датата на съобщението по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Незабавно изпълнение

Чл.634. Решението по чл.630 подлежи на незабавно изпълнение.

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТА
ДЕЙСТВИЕ НА РЕШЕНИЕТО ЗА ОТКРИВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ
(пред.гл.36,ДВ,бр.83 от 1996 г.)

Дата на откриване на производството по несъстоятелност
(нов,ДВ,бр.70 от 1998 г.)

Чл.634а. Производството по несъстоятелност се смята за открито от датата на решението по чл.630, ал.1. Ако действия по чл.635, чл.636, ал.1, чл.637, 638 и 646 са извършени на тази дата, смята се, че те са извършени след откриването на производството по несъстоятелност.

Произнасяне на съда по молби при открито производство по несъстоятелност
(загл.ново,ДВ,бр.84 от 2000 г.)

Чл.634б. (нов,ДВ,бр.84 от 2000 г.)
(1)
Съдът се произнася в 3-дневен срок по молба на участник в производството, освен ако в тази част е установен друг срок. Когато актът, с който съдът следва да се произнесе, подлежи на обжалване, апелативният съд се произнася в срок 7 дни от получаването на жалбата и дава задължителни указания.
(2) При отсъствие на съдията, който разглежда делото, председателят на съда по несъстоятелността определя друг съдия, който да разглежда делото по време на отсъствието.
(3) По молба за отвод съдията, който разглежда делото, се произнася незабавно. Определението, с което молбата за отвод се оставя без уважение, подлежи на обжалване пред председателя на апелативния съд, който се произнася в 3-дневен срок от получаването й.

Съобщения за актовете на съда
(загл.ново,ДВ,бр.84 от 2000 г.)

Чл.634в. (нов,ДВ,бр.84 от 2000 г.)
(1) (доп.,ДВ,бр.38 от 2006 г.)
Действията на длъжника, кредиторите, комитета на кредиторите, събранието на кредиторите, синдика, както и актовете на съда по несъстоятелността, се вписват в отделна книга, която е публична и е на разположение в канцеларията на съда по несъстоятелността. В същата книга се вписват и решенията и определенията на въззивния и касационния съд по жалбите срещу актовете на съда по несъстоятелността. Книгата може да се води и съхранява в електронна форма.
(2) За определенията и решенията на съда, които подлежат на обжалване, се изпращат съобщения на заинтересованите страни по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(3) (нов,ДВ,бр.31 от 2005 г.) Ако длъжникът е оператор или участник в платежна система, вписана в регистър на Българската народна банка, едновременно с произнасяне на решението за откриване на производство по несъстоятелност по чл.630 съдът уведомява Българската народна банка за откриването на производство по несъстоятелност, като изпраща решението до Българската народна банка.
(4) (нов,ДВ,бр.31 от 2005 г.) Ако длъжникът е оператор или участник в система за сетълмент на сделки с ценни книжа, едновременно с произнасяне на решението за откриване на производство по несъстоятелност по чл.630 съдът уведомява Централния депозитар за откриването на производство по несъстоятелност, като изпраща решението до Централния депозитар на ценни книжа.

Изпращане на съобщения за производството по несъстоятелност по фирменото дело на длъжника

(загл.ново,ДВ,бр.84 от 2000 г.)

Чл.634г. (нов,ДВ,бр.84 от 2000 г.; доп.,бр.58 от 2003 г.; отм.,бр.38 от 2006 г.)

Ограничаване правата на неплатежоспособния длъжник

Чл.635. (1) (доп.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) С откриване на производството по несъстоятелност или в случаите по чл.629а длъжникът продължава дейността си под надзора на синдика. Той може да сключва нови сделки само след предварително съгласие на синдика и съобразно с мерките, постановени с решението за откриване на производството по несъстоятелност или с определението по чл. 629а.
(2) Съдът може да лиши длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото и да предостави това право на синдика, когато констатира, че с действията си длъжникът застрашава интересите на кредиторите.
(3) (нова,ДВ,бр.38 от 2006 г.) В производството по несъстоятелност, както и в производствата по чл.621а, ал.2, чл.649 и 694, длъжникът, съответно неговите органи, когато той е юридическо лице, могат да извършват лично или чрез упълномощено от тях лице всички процесуални действия, които не са изрично предоставени на синдика.

Изпълнение на парично задължение

Чл.636. (1) (изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) От вписването на решението за откриване на производството по несъстоятелност изпълнението на задължение към длъжника се приема от синдика.
(2)
(изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г., бр.38 от 2006 г.) Изпълнението, направено на длъжника след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, но преди вписването, е действително, ако изпълнителят не е знаел за откриването на производството или макар и да е знаел, даденото е влязло в масата на несъстоятелността. Добросъвестността се предполага до доказване на противното.

Спиране на съдебно производство

Чл.637. (1) (доп.,ДВ,бр.84 от 2000 г., бр.58 от 2003 г.) С откриване на производството по несъстоятелност се спират съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника с изключение на трудови спорове по парични вземания. Тази разпоредба не се прилага, ако към датата на откриване на производството по несъстоятелност по друго дело, по което длъжникът е ответник, съдът е приел за съвместно разглеждане предявен от длъжника насрещен иск или направено от него възражение за прихващане.
(2)
(изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г., бр.38 от 2006 г.) Спряното производство се прекратява, ако вземането бъде прието при условията на чл.693.
(3) (нова,ДВ,бр.70 от 1998 г.) Спряното на основание ал.1 производство се възобновява и продължава с участието на:
1. синдика и кредитора, ако вземането не е включено в списъка на приетите от синдика вземания или в одобрения от съда списък по чл. 692;
2.
(изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) синдика, кредитора и лицето, подало възражение, ако вземането е включено в списъка на приетите от синдика вземания, но срещу него е направено възражение по реда на чл.692, ал.3.
(4) (нова,ДВ,бр.70 от 1998 г.) Решението, постановено по ал.3, има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността.
(5) (нова,ДВ,бр.58 от 2003 г.; изм.,бр.38 от 2006 г.) След откриването на производство по несъстоятелност е недопустимо образуването на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника, освен по искове за:
1. защита на правата на третите лица, които са собственици на вещи, находящи се в масата на несъстоятелността;
2. трудови спорове.

Спиране на изпълнително производство

Чл.638. (1) (доп.,ДВ,бр.103 от 1999 г.; изм.,бр.105 от 2005 г.) С откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността, с изключение на имуществата по чл.193 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(2)
(изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Ако от спирането по ал.1 до вписването на решението за откриване на производството по несъстоятелност се извърши плащане на взискателя, платеното се връща в масата на несъстоятелността.
(3)
(изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г.) Ако е предприето действие в полза на обезпечен кредитор по реализация на обезпечението, съдът може да разреши производството да продължи при съществуваща опасност от увреждане интересите на кредитора. Получената над размера на обезпечението сума се внася в масата на несъстоятелността.
(4) (нова,ДВ,бр.58 от 2003 г.; изм.,бр.105 от 2005 г.) Спряното производство се прекратява, ако вземането бъде предявено и прието при условията на чл.693. Наложените в изпълнителното производство запори и възбрани са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността. Не се допуска налагане на обезпечителни мерки по реда на Гражданския процесуален кодекс или Данъчно-осигурителния процесуален кодекс върху имуществото на длъжника след откриване на производство по несъстоятелност.

Вземания, възникнали след откриване на производството по несъстоятелност
(загл. изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.)

Чл.639. (1) (изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Кредиторите, чиито вземания са възникнали след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, получават плащане на падежа, а когато не са получили плащане на падежа те се удовлетворяват по реда на чл.722, ал.1.
(2)
(отм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.)

Особени случаи на продажба

Чл.639а. (отм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.)

Продажба на бързо развалящи се вещи
(загл. ново,ДВ,бр.38 от 2006 г.)

Чл.639б. (1) (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.; пред.чл.639б,бр.38 от 2006 г.) Съдът може да разреши на синдика да продаде, преди да е постановено осребряване, бързоразвалящи се движими вещи, както и друго имущество от масата на несъстоятелността, ако това е необходимо за издръжката на производството по несъстоятелност.
(2) (нова,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Продажбата по ал.1 се извършва от синдика чрез пряко договаряне.

Съдействие от длъжника

Чл.640. (1) (пред.чл.640,изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) В 14-дневен срок от откриване на производството по несъстоятелност длъжникът е задължен да предостави на съда и на синдика:
1. необходимата информация във връзка с дейността на предприятието и за имуществото си;
2.
(изм.,ДВ,бр.90 от 1999 г., бр.38 от 2006 г.) списък на плащанията в брой или чрез банков превод, които надвишават 1200 лв. и са извършени в срок от 6 месеца преди началната дата на неплатежоспособността;
3. списък на извършените плащания от длъжника на свързани с него лица за срок от една година преди началната дата на неплатежоспособността.
4.
(нова,ДВ,бр.38 от 2006 г.) нотариално заверена декларация, в която посочва отделните вещи, имуществени права и вземания, имената и адресите на длъжниците си.
(2) (нова,ДВ,бр.58 от 2003 г.) Длъжникът предоставя на съда или синдика информация относно състоянието на имуществото и търговската си дейност към датата на поискването, както и всички свързани с това документи. Информацията и документите се предоставят в 7-дневен срок от писменото им искане.
(3) (нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.; пред.ал.2,доп.,бр.58 от 2003 г.) Ако длъжникът не изпълни задължението си по ал.1, съдът налага на виновното лице глоба от 500 до 1000 лв., а по ал.2 съдът налага на виновното лице глоба от 1000 до 5000 лв.

Действие на отмяната на решението за откриване на производство по несъстоятелност

Чл.641. (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г., бр.58 от 2003 г., бр.38 от 2006 г.) При отмяна на решението за откриване на производство по несъстоятелност наложените възбрана и запор се считат вдигнати, правомощията на длъжника - възстановени, и правомощията на синдика - прекратени, от момента на вписване на решението на Върховния касационен съд в търговския регистър.

Обезпечителни мерки

Чл.642. (доп.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) По искане на синдика, длъжника или кредитор съдът по несъстоятелността може да допусне предписаните от закона мерки, които обезпечават наличното имущество на длъжника.

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВА
ПОПЪЛВАНЕ МАСАТА НА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА. ОХРАНИТЕЛНИ МЕРКИ
(пред.гл.37,ДВ,бр.83 от 1996 г.)

РАЗДЕЛ I
ПОПЪЛВАНЕ МАСАТА НА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА

Събиране на невнесен капитал

Чл.643. Дял или вноска, неизплатени или невнесени от съдружник с ограничена отговорност, се събират от синдика за попълване масата на несъстоятелността.

Прекратяване на договор

Чл.644. (1) Синдикът може да прекрати всеки договор, по който е страна длъжникът, ако той не е изпълнен изцяло или частично.
(2) При прекратяване на договора синдикът отправя предизвестие от 15 дни.
(3) По искане на насрещната страна синдикът отговаря в 15-дневен срок дали запазва действието на договора или го прекратява. При липса на отговор се смята, че договорът е прекратен.
(4) При прекратяване на договора насрещната страна има право на обезщетение за претърпените вреди.
(5) Запазването на договора, по който длъжникът прави периодични плащания, не задължава синдикът да извърши плащанията, които са просрочени преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.

Прихващане

Чл.645. (1) Кредитор може да извърши прихващане със свое задължение към длъжника, ако преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност двете задължения са съществували и са били насрещни и еднородни и вземането му е било изискуемо. Ако вземането му е станало изискуемо по време на производството по несъстоятелност или в резултат на решението за обявяване в несъстоятелност, както и ако еднородността на двете задължения е настъпила в резултат на това решение, кредиторът може да извърши прихващане едва след настъпване на изискуемостта, съответно еднородността.
(2) Изявлението за прихващане се отправя до синдика.
(3)
(изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г.) Прихващането може да бъде обявено за недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си към длъжника преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност.
(4)
(изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г.) Недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, независимо от това, кога са възникнали двете насрещни задължения.

Нищожност на действия и сделки

Чл.646. (1) (изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г.) Нищожно по отношение кредиторите на несъстоятелността е направено след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност не по установения в производството ред:
1. изпълнение на задължение, което е възникнало преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност;
2. учредяване на залог или ипотека върху право или вещ от масата на несъстоятелността;
3. сделка с право или вещ от масата на несъстоятелността.
(2)
(изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г.) Нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността е извършването от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността на следните действия и сделки:
1. изпълнение на парично задължение независимо от начина на изпълнението;
2. безвъзмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността;
3. учредяване на залог, ипотека или друго обезпечение върху имуществено право от масата на несъстоятелността;
4. възмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото.
(3) (нова,ДВ,бр.103 от 1999 г.) Предходните алинеи не се прилагат в случаи на изпълнение от длъжника на публични вземания или на частни държавни вземания, чието принудително събиране се извършва по реда на публичните.

Отменителни искове

Чл.647. (изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г.) Освен в предвидените от закона случаи могат да бъдат обявени за недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността следните извършени от длъжника действия и сделки:
1.
(изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) безвъзмездна сделка, с изключение на обикновено дарение, в полза на свързано лице с длъжника, извършена в 3-годишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност;
2. безвъзмездна сделка в полза на трето лице, извършена в 2-годишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност;
3.
(изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена в двугодишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност;
4. погасяване на парично задължение чрез прехвърляне на собственост, извършено в 3-месечен срок преди началната дата на неплатежоспособността, ако връщането би довело до увеличаване на сумата, която кредиторите биха получили;
5.
(изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) учредяване на ипотека, залог или друго обезпечение, което е извършено в едногодишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност в полза на необезпечено дотогава вземане;
6.
(изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) учредяване на ипотека, залог или друго обезпечение, което е извършено в двугодишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност в полза на необезпечено дотогава вземане на съдружник или акционер;
7.
(изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г., бр.38 от 2006 г.) сделка, която е извършена в двугодишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност и уврежда кредиторите, по която страна е свързано лице с длъжника.

Връщане на даденото от третото лице

Чл.648. При сделка, по отношение на която са приложени разпоредбите на чл.646 или 647, даденото от третото лице се връща, а ако даденото не се намира в масата на несъстоятелността или се дължат пари, третото лице става кредитор.

Предявяване на отменителен иск

Чл.649. (1) Иск по чл.645, ал.3 и чл.647 може да предяви синдикът, а при негово бездействие - всеки кредитор на несъстоятелността, в едногодишен срок от откриване на производството.
(2) (нова,ДВ,бр.70 от 1998 г.; изм.,бр.84 от 2000 г.) При предявяване на иск от синдика предварително държавна такса не се събира. Ако искът бъде уважен, следващата се държавна такса се събира от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавната такса се събира от масата на несъстоятелността.
(3)
(пред.ал.2,ДВ,бр.70 от 1998 г.) Иск по чл.645,646 и 647 от този закон, както и иск по чл.135 от Закона за задълженията и договорите, свързан с производството по несъстоятелност, се предявява пред съда по несъстоятелността.

РАЗДЕЛ II
ЗАПЕЧАТВАНЕ

Разпореждане за запечатване

Чл.650. (1) При опасност от разпиляване, унищожаване или укриване на имущество съдът по несъстоятелността може да разпореди запечатване на помещения, оборудване, превозни средства и други, в които се съхраняват вещи на длъжника.
(2) Не се запечатват обитаеми жилища и помещения, необходими за продължаване на дейността на длъжника или за съхраняване на подлежащи на бързо разваляне вещи.

Извършване на запечатването

Чл.651. (изм.,ДВ,бр.43 от 2005 г.) Запечатването се извършва от частен съдебен изпълнител. Протоколът за извършените действия се изпраща на съда.

РАЗДЕЛ III
ОПИС НА ИМУЩЕСТВО

Вдигане на печатите

Чл.652. В 3-дневен срок след като встъпи синдикът трябва да поиска вдигане на печатите и извършване опис на недвижимите и движимите вещи, пари, ценности, ценни книги, договори и други, на вземанията на длъжника и на намиращите се във владение на трети лица вещи.

Извършване на описа

Чл.653. (1) (изм.,ДВ,бр.43 от 2005 г.) Описът се извършва от синдика.
(2) Синдикът уведомява длъжника за действията по ал.1.
(3) Ако след извършването на описа се открие друго имущество, се извършва допълнителен опис.

Отговорност за описаното имущество

Чл.654. От момента на извършване на описа синдикът отговаря за описаното имущество, ако то не е предадено на длъжника или на трето лице за пазене.

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРА
ОРГАНИ И УПРАВЛЕНИЕ НА МАСАТА НА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА
(пред.гл.38,ДВ,бр.83 от 1996 г.)

РАЗДЕЛ I
СИНДИК

Изисквания

Чл.655. (1) (изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г.) Синдик може да бъде физическо лице.
(2)
(изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г.) Синдикът трябва да отговаря на следните условия:
1. да не е осъждан като пълнолетен за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитиран;
2. да не е съпруг на длъжника или на кредитор и да няма родство с тях по права линия, по съребрена линия - до шеста, а по сватовство - до трета степен;
3. да не е кредитор в производството по несъстоятелност;
4. да не е невъзстановен в правата си несъстоятелен длъжник;
5. да не се намира с длъжника или с кредитор в отношения, които пораждат основателно съмнение за неговото безпристрастие.
6.
(нова,ДВ,бр.70 от 1998 г.) да има завършено висше икономическо или висше юридическо образование и не по-малко от 3-годишен стаж по специалността;
7. (нова,ДВ,бр.70 от 1998 г.; изм.,бр.58 от 2003 г.) да е издържал успешно изпит за придобиване на квалификация по ред, определен в наредбата по чл.655а, ал.1, и да бъде включен в утвърден от министъра на правосъдието и обнародван в "Държавен вестник" списък на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици;
8.
(нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.; изм.,бр.38 от 2006 г.; доп.,бр.59 от 2006 г.) да не е освобождаван като синдик на основание чл.657, ал.2 от този закон или чл.29, ал.1, т.6 или 7 от Закона за банковата несъстоятелност;
9.
(нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.; изм.,бр.38, 59 от 2006 г.) по отношение на него да не е прилагана мярка по чл.65, ал.2, т.11 от Закона за банките или по чл.103, ал.2, т.14 от Закона за кредитните институции.
(3)
(изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г.; доп.,бр.84 от 2000 г.; изм.,бр.38 от 2006 г.) Министърът на правосъдието изключва от списъка по ал.2, т.7 лицата, за които е установено, че извършват нарушения във връзка с дейността им като синдици независимо дали това обстоятелство е установено от съда по несъстоятелността. Тези промени се обнародват в "Държавен вестник".
(4)
(доп.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Правомощията на синдика могат да се осъществяват от няколко лица. В този случай решенията се вземат с единодушие, а действията се извършват съвместно, освен ако събранието на кредиторите или съдът при спор между лицата, които упражняват правомощията на синдика реши друго.
(5) Когато правомощията на синдика се осъществяват от няколко лица, които вземат решения с единодушие и извършват действията съвместно, отговорността им по чл.663, ал.2 и 3 е солидарна.

Вноска за професионална квалификация
(загл.ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.655а. (1) Синдикът прави задължителна ежегодна вноска за професионална квалификация, чийто размер се определя в наредба за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците, която се издава съвместно от министъра на правосъдието, министъра на икономиката и министъра на финансите.
(2) Невнасянето в срок на вноските по ал.1 е основание за изключване на лицето от списъка по чл.655, ал.2, т.7.
(3) Министърът на правосъдието съвместно с министъра на икономиката са длъжни да организират ежегодно курсове за квалификация на синдиците.

Назначаване на синдика

Чл.656. (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.)
(1)
Съдът по несъстоятелността назначава синдика, избран от първото събрание на кредиторите, ако той отговаря на изискванията по чл.655 и е дал за това предварително писмено съгласие с нотариална заверка на подписа. Със същото определение съдът по несъстоятелността определя и датата за встъпване на синдика в длъжност.
(2) При назначаването му синдикът с писмена декларация с нотариална заверка на подписа декларира наличието на условията и липсата на пречки по този закон, участието в търговски дружества като съдружник, акционер, изпълнението на длъжности ликвидатор, синдик и други платени длъжности.
(3) При настъпване на промяна в някое от обстоятелствата по ал.2 синдикът е длъжен незабавно писмено да уведоми съда по несъстоятелността.
(4) Синдикът е длъжен да встъпи в длъжност на датата, определена от съда. Ако това задължение не е изпълнено, съдът по несъстоятелността в 7-дневен срок заменя назначения синдик с друго лице измежду посочените от първото събрание на кредиторите. Ако такива няма, замяната се извършва с друго лице от съответния списък и се свиква ново събрание на кредиторите.

Освобождаване на синдика

Чл.657. (1) Съдът освобождава синдика при:
1. негово писмено искане, отправено до съда;
2. поставяне под запрещение;
3.
(нова,ДВ,бр.70 от 1998 г.) ако назначеният синдик престане да отговаря на изискванията по чл.655, ал.2.
4. (пред. т.3,ДВ,бр.70 от 1998 г.; изм.,бр.58 от 2003 г.) искане на кредиторите, които притежават повече от половината от размера на вземанията;
5.
(нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.) решение на събранието на кредиторите;
6. (пред.т.4,ДВ,бр.70 от 1998 г.; пред.т.5,бр.84 от 2000 г.) фактическа невъзможност да осъществява правомощията си;
7. (пред.т.5,ДВ,бр.70 от 1998 г.; пред.т.6,бр.84 от 2000 г.) смърт.
(2) Съдът по всяко време, служебно или по предложение на длъжника, комитета на кредиторите или кредитор, може да освободи синдика, ако той не изпълнява задълженията си или с действията си застрашава интересите на кредитора или длъжника.
(3)
(изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г., бр.84 от 2000 г., бр.58 от 2003 г.) Освободеният по ал.1, т.1 синдик е длъжен да изпълнява задълженията си до встъпването на новия синдик.
(4) (нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.) На обжалване пред апелативния съд подлежи:
1. определението на съда по несъстоятелността, с което искането по ал.1, т.1-6 и по ал.2 се оставя без уважение;
2. определението на съда по несъстоятелността, с което искането по ал.2 се уважава.
(5) (нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Определението за освобождаване на синдика подлежи на незабавно изпълнение. Жалбата срещу определението за освобождаване на синдика не спира изпълнението му. Отмяната на определението за освобождаване на синдика не възстановява лицето като синдик в това производство по несъстоятелност. Когато се обжалва определението на съда за освобождаване по ал.4, т.2, определението може да се обжалва само от синдика.
(6) (нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.; доп.,бр.58 от 2003 г.) В случаите по ал.1, т.1, 2, 3, 5, 6, 7 и ал.2 съдът свиква събрание на кредиторите за избор на нов синдик.
(7) (нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.) В случаите по ал.1, т.2, 3, 5 и 6 и по ал.2 до избирането на нов синдик функциите му се изпълняват от назначен от съда служебен синдик.
(8) (нова,ДВ,бр.58 от 2003 г.) В случаите по ал.1, т.4 кредиторите са длъжни да посочат в искането си синдик.

Правомощия на синдика

Чл.658. (1) Синдикът има следните правомощия:
1. представлява предприятието;
2. управлява текущите му дела;
3.
(нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.) упражнява надзор върху дейността на длъжника в случаите по чл.635, ал.1;
4.
(пред.т.3,ДВ,бр.84 от 2000 г.) получава под опис, съхранява и води търговските книги и търговската кореспонденция на предприятието;
5.
(пред.т.4,ДВ,бр.84 от 2000 г.) издирва и уточнява имуществото на длъжника;
6.
(пред.т.5,ДВ,бр.84 от 2000 г.) при предвидените в закона условия прави искания за прекратяване, разваляне или унищожаване на договори, по които е страна длъжникът;
7.
(пред.т.6,ДВ,бр.84 от 2000 г.) участва в производствата по делата на предприятието на длъжника и завежда от негово име дела;
8.
(пред.т.7,ДВ,бр.84 от 2000 г.) събира паричните вземания на длъжника и внася полученото в особена банкова сметка;
9.
(пред.т.8,ДВ,бр.84 от 2000 г.) с разрешение на съда се разпорежда с паричните суми от банковите сметки на длъжника, когато се налага във връзка с управлението на имуществото и неговото запазване;
10.
(пред.т.9,ДВ,бр.84 от 2000 г.) издирва и уточнява кредиторите на длъжника;
11.
(пред.т.10,ДВ,бр.84 от 2000 г.) по определение на съда свиква и организира събранията на кредиторите;
12.
(пред.т.11,ДВ,бр.84 от 2000 г.) предлага план по чл.696;
13.
(пред.т.12,ДВ,бр.84 от 2000 г.) извършва действия по прекратяване участието на длъжника в търговски дружества;
14.
(пред.т.13,ДВ,бр.84 от 2000 г.) осребрява имуществото от масата на несъстоятелността;
15.
(пред.т.14,ДВ,бр.84 от 2000 г.) извършва други предвидени от закона или възложени от съда действия.
(2) Синдикът осъществява правомощията си съобразно с развитието на производството по несъстоятелност и постановеното от съда.
(3) (нова,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Всички държавни органи и организации са длъжни да оказват съдействие на синдика при изпълнение на неговите правомощия.

Отчетност

Чл.659. (1) (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Синдикът записва в прономерован и прошнурован от него и заверен от съда дневник всяко свое действие, свързано с управлението и разпореждането с вещи и права от имуществото на длъжника или от масата на несъстоятелността. Когато функциите на синдик се изпълняват от две или повече лица, разногласията между тях и взетите решения се отбелязват в дневника.
(2)
(доп.,ДВ,бр.58 от 2003 г.) Синдикът представя на съда и комитета на кредиторите ежемесечно, а при поискване - незабавно, отчет за своята дейност.
(3) (нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.) При поискване от кредитор синдикът му представя дневника по ал.1, отчета по ал.2, както и отчет по конкретно поставените въпроси, ако те не са отразени в отчета по ал.2 за съответния период.

Дължима грижа

Чл.660. (1) (изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г.) Синдикът е длъжен да осъществява правомощията си с грижата на добър търговец.
(2) Синдикът няма право да упълномощава друго лице със своите права освен с изрично разрешение на съда.

Възнаграждение

Чл.661. (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.)
(1)
Синдикът получава за своята работа възнаграждение - текущо и окончателно, чийто размер се определя от събранието на кредиторите. Решение за начина на определяне на окончателното възнаграждение може да бъде взето и преди приключване на дейността на синдика.
(2) Съдът определя текущо възнаграждение на временния синдик, както и на синдика в случаите по чл.657, ал.6 при назначаването му.
(3) Текущото възнаграждение се изплаща ежемесечно.
(4) (изм.,ДВ,бр.58 от 2003 г.) Окончателното възнаграждение на синдика може да се определи и при приемане на план за оздравяване, съответно при постигане на извънсъдебно споразумение между длъжника и кредиторите, като то е в зависимост от следните обстоятелства:
1. спазване на процесуалните срокове;
2. дали списъкът на приетите от синдика вземания е одобрен от съда без извършване на промени в него;
3. извършените действия и уважените искове за попълване масата на несъстоятелността;
4. прекратяване на производство по несъстоятелност поради утвърждаване на план за оздравяване;
5. осребряването на имуществото при обявяване в несъстоятелност;
6. други обстоятелства от значение за срока на производството и за масата на несъстоятелността.
(5) Окончателното възнаграждение може да се определи и като процент от имуществото, с което е попълнена масата на несъстоятелността, и/или като процент от стойността на осребрените активи.
(6) В случаите, когато събранието на кредиторите не е могло да вземе решение за избор на синдик или решение за определяне на възнаграждението на синдика, то се определя от съда.

Ограничения

Чл.662. (1) (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Синдикът не може да договаря от името на длъжника нито лично със себе си, нито със свързано с него лице.
(2) Синдикът не може да придобива по какъвто и да е начин, пряко или чрез друго лице вещ или право от масата на несъстоятелността. Това ограничение се прилага и за съпруга на синдика, неговите роднини по права линия, по съребрена линия - до шеста степен, а по сватовство - до трета степен.
(3) Синдикът е длъжен да не разгласява сведенията, данните и фактите, които са му станали известни във връзка с осъществяването на неговите правомощия.
(4)
(отм.,ДВ,бр.70 от 1998 г.)

Отговорност

Чл.663. (1) Когато синдикът не изпълнява задълженията си или ги изпълнява лошо, съдът може да му наложи глоба, която за всеки отделен случай не може да бъде по-голяма от едномесечното му възнаграждение.
(2) Синдикът дължи обезщетение в размер на законната лихва за времето, през което е забавил внасянето на получените суми в банка.
(3) Синдикът дължи на длъжника и на кредиторите обезщетение за виновно причинените вреди при осъществяване на правомощията си.

Застраховане
(загл.ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.663а. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1)
Синдикът се застрахова за времето, през което е назначен за синдик по конкретното производство, за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения. Минималният размер на застрахователната сума се определя в наредбата по чл.655а, ал.1.
(2) Задължението по ал.1 се изпълнява в тридневен срок от избора и преди встъпване в длъжност.

Отчет на синдика при прекратяване на дейността

Чл.664. (1) При прекратяване на дейността си синдикът представя писмен отчет в определен от съда срок.
(2) Новоназначеният синдик, длъжник, комитетът на кредиторите или кредитор могат да направят възражение по отчета в 7-дневен срок от представянето му.
(3)
(доп.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) В 14-дневен срок от получаване на възражението съдът се произнася по възражението с определение, което не подлежи на обжалване.
(4) Ако в срока по ал.2 не постъпи възражение, смята се, че отчетът е приет.

Предаване на търговските книги и имуществото

Чл.665. (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) При прекратяване на дейността си синдикът е длъжен незабавно да предаде под опис търговските книги, дневника и отчетите по чл.659, както и намиращото се в негово разпореждане имущество на новия синдик или на посочено от съда лице, а в случаите по чл.707, ал.1 - на длъжника.

РАЗДЕЛ II
ВРЕМЕНЕН СИНДИК

Назначаване на временен синдик

Чл.666. (доп.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Съдът назначава временния синдик с решението за откриване на производството по несъстоятелност или в случаите по чл.657, ако той отговаря на изискванията по чл.655 и е дал писмено съгласие.

Освобождаване на временния синдик

Чл.667. (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Временният синдик се освобождава при условията на чл.657 и при назначаване на синдик, избран от събранието на кредиторите.

Правомощия на временния синдик

Чл.668. Временният синдик има правомощията по чл.658. Освен това в 14-дневен срок от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност той изготвя:
1.
(доп.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) списък на кредиторите по данни от търговските книги на длъжника, в който посочва и размера на техните вземания;
2.
(нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.) заверено от него извлечение от търговските книги;
3.
(пред.т.2,ДВ,бр.84 от 2000 г.) писмен доклад за причините за неплатежоспособността, състоянието на имуществото и взетите мерки за неговото запазване и за възможностите за оздравяване на предприятието.

РАЗДЕЛ III
ПЪРВО СЪБРАНИЕ НА КРЕДИТОРИТЕ

Провеждане на първото събрание на кредиторите

Чл.669. (1) (доп.,ДВ,бр.70 от 1998 г.; изм.,бр.84 от 2000 г.) Първото събрание на кредиторите се провежда на датата, определена от съда с решението за откриване на производството по несъстоятелност и се ръководи от съдията, който разглежда молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
(2) (нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.) В първото събрание на кредиторите участват кредиторите, включени в списъка по чл.668, т.1 и в извлеченията от търговските книги на длъжника, които временният синдик представя на първото събрание.

Вземане на решение от първото събрание на кредиторите

Чл.670. (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г., бр.38 от 2006 г.)
(1)
Участието на кредиторите в първото събрание е лично или чрез представител с изрично писмено пълномощно. Когато кредиторът е физическо лице, пълномощното трябва да бъде с нотариална заверка на подписа.
(2) Решенията се вземат с обикновено мнозинство от размера на вземанията на кредиторите по списъка по чл.668, т.1.
(3) Решенията на първото събрание на кредиторите могат да бъдат отменяни по реда на чл.679.

Участие на временния синдик и на длъжника

Чл.671. Участието на временния синдик в първото събрание на кредиторите е задължително, а длъжникът участва, ако намери за необходимо.

Правомощия на първото събрание на кредиторите

Чл.672. (1) (пред.чл.672, ДВ,бр.84 от 2000 г.) Първото събрание на кредиторите:
1. изслушва доклада на временния синдик по чл.668, т.2;
2.
(изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) избира постоянен синдик и предлага на съда назначаването му;
3. избира комитет на кредиторите.
(2) (нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.) На събранието кредиторите могат да посочат и да класират по предпочитание за синдици няколко лица, от които съдът да назначи синдик при невстъпване в длъжност на избрания синдик в определения срок, при освобождаването му до провеждането на събранието по чл.673 или когато по отношение на него не е налице някое от условията по чл.655, ал.2.

РАЗДЕЛ IV
СЪБРАНИЕ НА КРЕДИТОРИТЕ

Провеждане на събрание на кредиторите и право на глас

Чл.673. (1) Събранието на кредиторите се провежда след одобряването на списъка по чл.692 от съда.
(2) След приемането на вземанията право на глас в събранието на кредиторите имат само кредиторите с приети вземания.
(3)
(изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г., бр.58 от 2003 г.) Съдът може да предостави право на глас и на кредитор по чл.637, ал.3, ако в подкрепа на вземането му са представени убедителни писмени доказателства, на кредитор с неприето вземане, който е предявил иск по чл.694, както и на кредитор с прието вземане, срещу когото е предявен иск по чл.694 за установяване несъществуване на вземането му.
(4) Не се предоставя право на глас по ал.3 на кредитор по чл.616, ал.2.

Свикване събрание на кредиторите

Чл.674. (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.)
(1)
При постъпило искане от длъжника, от синдика, от комитета на кредиторите или от кредитори, притежаващи 1/5 от размера на приетите вземания, съдът свиква събранието най-късно в 7-дневен срок от постъпване на искането.
(2)
(изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Събранието на кредиторите се свиква незабавно след одобряване на списъка на приетите вземания от съда по чл.692, ал.4, а когато няма постъпили възражения - по чл.692, ал.1, с дневен ред по чл.677, т.8.

Покана за събранието на кредиторите

Чл.675. (1) (доп.,ДВ,бр.84 от 2000 г., бр.38 от 2006 г.) Поканата за събранието на кредиторите трябва да съдържа фирмата, единния идентификационен код и седалището на длъжника, дневния ред, деня, часа и мястото, където ще се проведе събранието.
(2)
(изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Поканата се обявява в търговския регистър, с което всички кредитори се смятат за редовно уведомени.

Вземане на решение

Чл.676. (1) (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Събранието на кредиторите се провежда независимо от броя на присъстващите и се ръководи от съдията, който разглежда делото.
(2) При вземането на решение всеки кредитор има толкова гласа, каквато част представлява неговото вземане от размера на приетите вземания и вземанията с право на глас по чл.673, ал.3.
(3) Решенията се вземат с обикновено мнозинство, освен ако в този закон е предвидено друго.
(4) (нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.) В събранието на кредиторите участието на кредиторите се извършва по реда на чл.670, ал.1.

Правомощия на събранието на кредиторите

Чл.677. (1) Събранието на кредиторите:
1. изслушва доклад на синдика за дейността му;
2. изслушва доклада на комитета на кредиторите;
3.
(изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) избира синдик, ако такъв не е избран; в този случай се прилага чл.672, ал.2;
4.
(изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) взема решение за освобождаването на синдика и замяната му;
5.
(изм.,ДВ,бр.58 от 2003 г.) определя размера на текущото възнаграждение на синдика, неговото изменение, както и размера на окончателното възнаграждение;
6. избира комитет на кредиторите, ако такъв не е избран, или извършва промяна в състава му;
7. предлага на съда размера на издръжката на длъжника и на неговото семейство.
8.
(нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.; изм.,бр.58 от 2003 г.) определя реда и начина за осребряване имуществото на длъжника, метода и условията на оценка на имуществото, избора на оценители и определянето на възнаграждението им.
(2) Когато събранието на кредиторите не може да вземе решение по ал.1, т.3, синдикът се назначава от съда. Определението на съда не подлежи на обжалване.
(3) За събирането на кредиторите се води протокол, който се подписва от председателстващия събранието съдия и протоколиста.
(4) (нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Когато събранието на кредиторите не може да вземе решение по ал.1, т.8, решението се взема от синдика.

Действие на решенията на събранието на кредиторите

Чл.678. Решенията на събранието на кредиторите имат обвързващо действие за всички кредитори, включително за неприсъстващите.

Отмяна на решение на събрание на кредиторите по съдебен ред

Чл.679. (1) По искане на длъжника или на кредитор съдът по несъстоятелността може да отмени решение на събранието на кредиторите, ако то е незаконосъобразно или при съществено ощетяване на част от кредиторите.
(2)
(изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.; доп.,бр.38 от 2006 г.) Искането се прави в 7-дневен срок от провеждане на събранието и се разглежда от друг състав на съда по несъстоятелността с призоваване на длъжника и на кредиторите. Съдебното заседание за разглеждане на искането се провежда не по-късно от 14 дни от постъпването му.
(3) Кредиторите по ал.2 се призовават чрез "Държавен вестник".
(4)
(изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Съдът се произнася с определение.

РАЗДЕЛ V
КОМИТЕТ НА КРЕДИТОРИТЕ

Факултативност

Чл.680. (1) Събранието на кредиторите може да избере комитет на кредиторите в състав не по-малко от трима и не повече от девет членове.
(2) В комитета на кредиторите задължително се включват лица, които представляват обезпечените и необезпечените кредитори, с изключение на тези по чл.616, ал.2.

Правомощия

Чл.681. (1) (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Комитетът на кредиторите подпомага и контролира действията на синдиката по управление на имуществото, проверява търговските книги и съдържанието на касата и уведомява съда в случаите по чл.657.
(2) Касата се проверява най-малко веднъж месечно, като за резултата се уведомява съдът по несъстоятелността.
(3) (нова,ДВ,бр.58 от 2003 г.) Комитетът на кредиторите може по своя инициатива или по искане на съда да дава становища относно продължаване дейността на предприятието на длъжника, възнаграждението на временния и служебния синдик, действията по осребряването, отговорността на синдика по чл.663, ал.1 и други случаи.

Възнаграждение

Чл.682. (1) Членовете на комитета на кредиторите имат право на възнаграждение, което се определя при избирането им и е за сметка на кредиторите.
(2) По искане на комитета на кредиторите неизплатеното възнаграждение се удържа при извършване на разпределение на осребреното имущество съразмерно от подлежащите на плащане вземания.

Забрана за придобиване на имущество

Чл.683. Член на комитета на кредиторите не може да придобива по какъвто и да е начин пряко или чрез друго лице вещ или право от масата на несъстоятелността. Това ограничение се прилага и за съпруга на член на комитета на кредиторите, неговите роднини по права линия, по съребрена линия - до шеста степен, а по сватовство - до трета степен.

Субсидиарно приложение на Закона за задълженията и договорите

Чл.684. Доколкото отношенията между комитета на кредиторите и кредиторите не са уредени от този раздел или с договор, прилагат се разпоредбите на чл.280-292 от Закона за задълженията и договорите.

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТА
ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА
(пред.гл.39,ДВ,бр.83 от 1996 г.)

Срок за предявяване

Чл.685. (1) (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г., бр.38 от 2006 г.) Кредиторите предявяват писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността в срок до един месец от вписване в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
(2)
(изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Кредиторът посочва основанието и размера на вземането, привилегиите и обезпеченията, съдебен адрес и представя писмени доказателства.

Давност за вземане в производството по несъстоятелност
(загл. и чл. нови,ДВ,бр.38 от 2006 г.)

Чл.685а. (нов,ДВ,бр.38 от 2006 г.)
(1)
С предявяването на вземане в производството по несъстоятелност давността се прекъсва. Давността спира да тече, докато трае производството по несъстоятелност.
(2) Ако предявеното вземане не бъде прието в производството по несъстоятелност и за установяването му бъде предявен установителен иск, давността за него се прекъсва. Ако искът не бъде уважен, давността не се смята прекъсната.
(3) Ако предявеното вземане не бъде прието и в срока по чл.694 кредиторът не предяви установителен иск, давността не се смята прекъсната.
(4) С прекратяването на производството по несъстоятелност по реда на чл.632, ал.5 започва да тече нова давност по чл.110 от Закона за задълженията и договорите, а по чл.740, ал.2 се прилагат правилата на чл.707б. В случай че бъде поискано възобновяване на производството по несъстоятелност, давност не тече за приетите вземания, докато трае производството по възобновяване.

Списък на предявените вземания

Чл.686. (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г., бр.58 от 2003 г.)
(1)
В 7-дневен срок от изтичането на срока по чл.685, ал.1 синдикът съставя:
1. списък на приетите предявени вземания по реда на постъпването им с отбелязване на кредитора, размера и основанието на вземането, привилегиите и обезпеченията, датата на предявяването;
2. списък на вземанията по чл.687;
3.
(изм.,ДВ,бр.66 от 2005 г., бр.38 от 2006 г.) списък на неприетите предявени вземания, годишен финансов отчет за предходната календарна година и за последния месец преди датата на откриване на производството по несъстоятелност.
(2) Материалите по ал.1 се предоставят на разположение на кредиторите и на длъжника в канцеларията на съда.

Служебно вписване

Чл.687. (1) (пред.чл.687,ДВ,бр.84 от 2000 г.; изм.,бр.38 от 2006 г.) Вземане на работник или служител, произтичащо от трудово правоотношение с длъжника, се вписва служебно от синдика в списъка на приетите вземания.
(2) (нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Синдикът вписва служебно в списъка на предявените вземания и установеното с влязъл в сила акт публично вземане.

Допълнително предявяване

Чл.688. (1) (доп.,ДВ,бр.84 от 2000 г.; изм.,бр.58 от 2003 г., бр.38 от 2006 г.) Вземане, което е предявено след срока по чл.685, ал.1, но не по-късно от два месеца от изтичането му, се вписва в списъка на предявените вземания и се приема по предвидения от закона ред. След изтичането на този срок вземания, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност, не могат да се предявяват.
(2) Кредитор с вземане по ал.1 не може да оспорва прието вече вземане или извършено разпределение и се удовлетворява от остатъка, ако е извършено разпределение на осребреното имущество. Допълнително направените разноски по приемане на вземането му са за негова сметка.
(3) (нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.; изм.,бр.38 от 2006 г.) Вземания, неплатени на падежа и възникнали след датата на откриване на производство по несъстоятелност до утвърждаване на оздравителен план, се предявяват по реда на тази глава. За тези вземания синдикът съставя допълнителен списък.
(4) (нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.; отм.,бр.38 от 2006 г.)

Списък на приетите от синдика вземания

Чл.689. (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г., бр.58 от 2003 г., бр.38 от 2006 г.) Синдикът представя за обявяване в търговския регистър списъците и счетоводните отчети незабавно след съставянето им и ги оставя на разположение на кредиторите и на длъжника в канцеларията на съда.

Оспорване на списъка

Чл.690. (изм.,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.)
Длъжникът или кредитор може да направи писмено възражение пред съда с копие до синдика срещу прието или неприето от синдика вземане в 7-дневен срок от обявяването по чл.689.
(2) Синдикът е длъжен да представи пред съда становище по всяко постъпило възражение в тридневен срок от получаването му, но не по-късно от датата на провеждане на съдебното заседание за разглеждане на възраженията.

Неоспоримо вземане

Чл.691. Не може да се оспорва вземане, което е установено с влязло в сила съдебно решение, постановено след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, по което е взел участие синдикът.

Одобряване на списъка на приетите от синдика вземания

Чл.692. (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.)
(1)
(изм.,ДВ,бр.58 от 2003 г., бр.38 от 2006 г.) Когато по списъците по чл.686, ал.1 не са постъпили възражения, съдът одобрява списъка на приетите и служебно вписаните вземания в закрито заседание незабавно след изтичането на срока по чл.690, ал.1. Съдът се произнася с определение.
(2) (нова,ДВ,бр.38 от 2006 г.) В случай че са постъпили възражения срещу списъците по чл.686, ал.1 по реда на чл.690, ал.1, съдът се произнася по списъците след разглеждане на възраженията.
(3)
(изм.,ДВ,бр.58 от 2003 г.; пред.ал.2,бр.38 от 2006 г.) Съдът разглежда постъпилите възражения в открито заседание с призоваване на синдика, длъжника, кредитора, чието включване или невключване на вземане в списъка се оспорва, и направилия възражението кредитор. По възможност всички възражения се разглеждат в едно съдебно заседание.
(4)
(пред.ал.3,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Когато намери възраженията за основателни, съдът одобрява списъка, след като направи съответната промяна. В противен случай съдът оставя възраженията без уважение. Съдът се произнася с определение в 14-дневен срок от заседанието по ал.2.
(5)
(пред.ал.4,изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Определението на съда за одобряване на списъка се обявява в търговския регистър.
(6) (нова,ДВ,бр.58 от 2003 г.; пред.ал.5,изм.,бр.38 от 2006 г.) Определенията по ал.1 и 4 не подлежат на обжалване.

Прието вземане

Чл.693. (изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г., бр.84 от 2000 г.)
(1)
В производството по несъстоятелност за прието се смята вземане, което е включено в одобрения от съда списък на приетите вземания по чл.692, с изключение на вземане по чл.694, ал.1.

Предявяване на установителен иск
(загл.изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.)

Чл.694. (отм.,ДВ,бр.70 от 1998 г.; нов,ДВ,бр.84 от 2000 г.; изм.,бр.58 от 2003 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Кредитор или длъжникът, ако е направил възражение по чл.690, ал.1, може да предяви иск за установяване съществуването на неприето вземане или несъществуването на прието вземане в 7-дневен срок от момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка по чл.692, ал.4. Искът се предявява пред съда по несъстоятелността и се разглежда от друг състав на съда.
(2) При предявяване на установителен иск не се внася предварително държавна такса. Ако искът бъде отхвърлен, разноските са за сметка на ищеца.
(3) (нова,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Правата по ал.1 и 2 има и кредитор, чието вземане е изключено от списъка на приетите вземания с определението по чл.692, ал.4, както и кредитор и длъжникът за вземане, включено в списъка на приетите вземания с определението по чл.692, ал.4.
(4) (нова,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Влязлото в сила съдебно решение по ал.1 има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност.
(5) (нова,ДВ,бр.38 от 2006 г.) В плана за оздравяване, съответно при разпределение на осребреното имущество, задължително се заделят резерви за неприето вземане - предмет на установителен иск по ал.1.

Допълване на списъка

Чл.695. Одобреният от съда списък се допълва с последващите допълнително предявени и приети по предвидения от закона ред вземания.

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
ОЗДРАВЯВАНЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО
(пред.гл.40,ДВ,бр.83 от 1996 г.)

План за оздравяване

Чл.696. (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) С план за оздравяване може да се предвиди отсрочване или разсрочване на плащанията, частично или цялостно опрощаване на задълженията, реорганизация на предприятието или извършването на други действия и сделки.

Предлагане на план

Чл.697. (1) Право да предложат план имат:
1. длъжникът;
2. синдикът;
3. кредиторите, които притежават най-малко 1/3 от обезпечените вземания;
4. кредиторите, които притежават най-малко 1/3 от необезпечените вземания;
5. съдружниците, съответно акционерите, които притежават най-малко 1/3 от капитала на дружеството длъжник;
6. неограничено отговорен съдружник;
7. двадесет на сто от общия брой на работниците и служителите на длъжника.
(2) Не могат да предлагат план кредиторите с вземанията, посочени в чл.616, ал.2.
(3) (нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.) В случаите по чл.630, ал.2 не може да се предлага план за оздравяване.

Срок за предлагане на план

Чл.698. (1) (изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г., бр.84 от 2000 г., бр.38 от 2006 г.) План може да се предложи най-късно до един месец след момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване списъка на приетите вземания по чл.692.
(2) В производството по несъстоятелност може да се предложи повече от един план.

Разходи по изготвяне на плана

Чл.699. Разходите по изготвяне на план, който е предложен от длъжника или от синдика, са за сметка на масата на несъстоятелността, а в останалите случаи те са за сметка на предложителя.

Съдържание на плана

Чл.700. (1) Планът съдържа:
1.
(изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) степента на удовлетворяване на вземанията, начина и времето за плащане на кредиторите от всеки клас, както и гаранции за изпълнение на оспорените неприети вземания - предмет на висящи съдебни производства към датата на предлагането на плана;
2. условията, при които съдружниците в събирателно или командитно дружество се освобождават напълно или частично от поетите задължения;
3. степента на удовлетворяване, което получава всеки клас кредитори в сравнение с това, което би получил при разпределение на имуществото по предвидения от закона ред;
4. гаранциите, които се дават на всеки клас кредитори във връзка с изпълнението на плана;
5. управленските, организационните, правните, финансовите, техническите и другите действия за осъществяването на плана;
6. влиянието на плана върху заетостта на работниците и служителите на длъжника.
(2)
(изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) С плана може да се предвиди продажба на цялото предприятие, или на обособена част от него, начинът и условията на продажба, купувачът, превръщане на вземане в дял от капитала, новиране на задължение или извършването на други действия и сделки.
(3) (нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.; изм.,бр.38 от 2006 г.) В случаите по ал.2 към плана за оздравяване се прилага пазарна оценка на имуществото - предмет на съответната сделка.
(4) (нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Когато планът за оздравяване предвижда продажба на цялото предприятие или на обособена част от него, към плана се прилага проект на договор, подписан от купувача.
(5) (нова,ДВ,бр.58 от 2003 г.) С плана за оздравяване може да се предвиди назначаване на надзорен орган за осъществяване на контрол върху дейността на длъжника за срока на действие на оздравителния план или за по-кратък срок.
(6) (нова,ДВ,бр.58 от 2003 г.) Когато планът за оздравяване предвижда превръщане на вземания в част от капитала, към плана се прилага списък с имената на кредиторите, изразили съгласие да запишат дялове, съответно акции, пълно описание на непаричните вноски - вземания, паричната им оценка по чл.72, ал.2, основанията на правата на вносителя, както и броя, вида и номиналната стойност на дяловете, съответно акциите, които се придобиват. В тези случаи не се прилага чл.72, ал.5. Ако имуществото на дружеството не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения, превръщането на вземането в част от капитала се извършва по номиналната стойност на дяловете, съответно акциите. Ако имуществото на дружеството е достатъчно, за да покрие паричните му задължения, превръщането на вземането в част от капитала се извършва по балансовата стойност на дяловете, съответно на акциите. Когато планът за оздравяване предвижда превръщане на вземане в дял от капитала, решението за утвърждаване на оздравителния план има сила на решение на общото събрание на акционерите, съответно на съдружниците, за увеличаване на капитала чрез непарични вноски.

Надзорен орган
(загл.ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.700а. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1)
Надзорният орган по чл.700, ал.5 може да бъде едноличен или колективен.
(2) Колективният надзорен орган се състои от 3 до 7 души, в това число председател и заместник-председател.
(3) Председателят свиква заседанията на надзорния орган по свой почин, както и по искане на членовете на надзорния орган или на длъжника.
(4) Редът за свикване на колективния надзорен орган, кворумът и начинът за приемане на решения се уреждат в плана за оздравяване.
(5) Длъжникът представя пред надзорния орган доклад за дейността си и за предприетите действия по изпълнение на плана за оздравяване най-малко веднъж на три месеца.
(6) Длъжникът уведомява незабавно надзорния орган за всички настъпили обстоятелства, които са от съществено значение за изпълнението на плана за оздравяване.
(7) Надзорният орган има право по всяко време да поиска от длъжника да представи сведения или доклад по всеки въпрос, който засяга дейността на длъжника и изпълнението на плана за оздравяване.
(8) Органите на длъжника само след предварителното съгласие на надзорния орган могат да вземат решения за:
1. преобразуване на длъжника;
2. закриване или прехвърляне на предприятия или на значителни части от тях;
3. сделки с имущество извън обичайните действия и сделки, свързани с упражняването на търговската дейност на длъжника;
4. съществена промяна на дейността на длъжника;
5. съществени организационни промени;
6. дългосрочно сътрудничество от съществено значение за изпълнението на плана за оздравяване или прекратяване на такова сътрудничество;
7. създаване или закриване на клон.
(9) Обстоятелствата по ал.8 се вписват в търговския регистър.
(10) Възражения, че действията са извършени в нарушение на ал.9, не могат да се противопоставят на трети лица.

Допускане на плана

Чл.701. (1) (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) С определение, постановено в закрито заседание в 7-дневен срок от изтичането на срока по чл.698, съдът допуска плана до разглеждане от събранието на кредиторите, ако той отговаря на изискванията на чл.700, ал.1. Съдът определя датата за провеждане на събранието не по-късно от 45-дни от датата на определението.
(2)
(доп.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) В случай че предложеният план не отговаря на изискванията на чл.700, ал.1, съдът изпраща съобщение на предложителя да отстрани в 7-дневен срок допуснатите нередовности. Тази разпоредба не се прилага при отмяна на решението на съда по несъстоятелността за утвърждаване на план за оздравяване и връщане на делото от второинстанционния съд за продължаване на производството.
(3) Определението за недопускане на плана подлежи на обжалване в 7-дневен срок.

Съобщение за плана и насрочване събрание на кредиторите

Чл.702. (1) (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г., бр.38 от 2006 г.) Съдът изпраща за обявяване в търговския регистър съобщение за датата на провеждане събранието на кредиторите за приемане на допуснатия до разглеждане план.
(2)
(изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Длъжникът и синдикът се призовават за събранието, а кредиторите се смятат за призовани с обявяване на съобщението в търговския регистър.

Приемане на плана

Чл.703. (1) Право да гласува по плана има само кредитор, чието вземане е прието или му е признато право на глас по чл.673, ал.3.
(2) Кредиторите гласуват отделно в следните класове:
1. кредитори с обезпечени вземания и кредитори с право на задържане;
2. кредитори по чл.722, ал.1, т.4;
3.
(изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г.) кредитори по чл.722, ал.1, т.6;
4. кредитори с необезпечени вземания;
5. кредитори по чл.616, ал.2.
(3) Кредитор може да гласува и без да присъства на събранието чрез писмо с нотариална заверка на подписа.
(4)
(изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Планът се приема от всеки клас с обикновено мнозинство от размера на вземанията от класа.
(5)
(доп.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Възражение срещу приетия план може да бъде направено пред съда по несъстоятелността в 7-дневен срок от датата на гласуването. Възражение може да подаде и кредитор с неприето вземане, за което е предявил иск по чл.694.
(6) (нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Не се счита за приет план, против който са гласували кредитори с повече от половината от приетите вземания независимо от класовете, в които се разпределят.
(7) (нова,ДВ,бр.58 от 2003 г.) Събранието на кредиторите може да вземе решение за назначаване на надзорен орган по чл.700а и в случаите, в които това не е предвидено в плана за оздравяване на предприятието.
(8) (нова,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Приемането на плана се обявява в търговския регистър.

Утвърждаване на плана от съда

Чл.704. (1) Съдът по несъстоятелността утвърждава приетия план, ако са спазени изискванията на закона.
(2)
(изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Ако са приети няколко плана, утвърждава се планът, за който са гласували кредитори с повече от половината от общия размер на приетите вземания. Ако той не може да бъде утвърден, се утвърждава планът, приет от класовете кредитори, чиито интереси са увредени в най-голяма степен.
(3)
(доп.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Планът се утвърждава в закрито заседание. Когато срещу приетия от събранието на кредиторите план са направени възражения, съдът разглежда възраженията в заседание при закрити врата с призоваване на длъжника, синдика и направилия възражението. По възможност всички възражения се разглеждат в едно заседание и съдът се произнася по възраженията в 14-дневен срок от заседанието.

Условия за утвърждаване на плана

Чл.705. (1) (пред.чл.705,ДВ,бр.70 от 1998 г.) Съдът утвърждава плана, ако:
1. са спазени изискванията на закона за приемането на плана от отделните класове кредитори;
2.
(изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г., бр.38 от 2006 г.) планът е приет с мнозинство на кредитори с повече от половината от приетите вземания, включени в одобрените от съда списъци по чл.692, ал.1 и по чл.692, ал.4; ако планът предвижда непълно плащане, поне един клас от кредиторите, които са го приели, трябва да получава непълно плащане;
3. всички кредитори от класа са поставени при равни условия, освен ако ощетените кредитори дадат писмено съгласие;
4. на несъгласен кредитор и несъгласен длъжник планът осигурява получаване на плащане, каквото би получил при разпределение на имуществото по предвидения от закона ред;
5. никой кредитор не получава повече от дължимото по приетото му вземане;
6. не се предвижда получаване на доход от съдружник или акционер до окончателното изплащане на задълженията към класа кредитори, чиито интереси са засегнати от плана;
7. не се предвижда издръжка на едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник и на семействата им, по-голяма от определената от съда до окончателното изпълнение на задълженията към класа кредитори, чиито интереси са засегнати от плана.
(2) (нова,ДВ,бр.70 от 1998 г.) Съдът се произнася с решение относно утвърждаването на плана за оздравяване на предприятието или отказа за това.

Действие на утвърдения план

Чл.706. (1) Утвърденият от съда план е задължителен за длъжника и кредиторите, чиито вземания са възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
(2) (нова,ДВ,бр.70 от 1998 г.) Поръчителите и лицата, които са учредили залог или ипотека за обезпечаване на задължение на длъжника, както и солидарно задължените с него лица, с изключение на тези по чл.610, не могат да се ползват от предвидените с плана облекчения.
(3)
(пред. ал.2,ДВ,бр.70 от 1998 г.) Вземанията на кредиторите по ал.1 се преобразуват съобразно с предвиденото в плана.
(4)
(пред. ал.3,ДВ,бр.70 от 1998 г.) Длъжникът е задължен да извърши незабавно предвидените с плана структурни промени.
(5) (нова,ДВ,бр.70 от 1998 г.) При продажба на цялото предприятие или на част от него извършените от купувача действия на разпореждане преди окончателното плащане на цената са недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността.

Срок за сключване на договор
(загл.ново,ДВ,бр.84 от 2000 г.)

Чл.706а. (нов,ДВ,бр.84 от 2000 г.)
(1)
Срокът за сключване на договор за продажба на цялото предприятие, на обособена част от него, съобразно утвърдения план за оздравяване е едномесечен от влизането в сила на решението за утвърждаване на плана.
(2) Ако в срока по ал.1 не се сключи договор за продажба съобразно проекта към утвърдения план за оздравяване, всяка от страните може в едномесечен срок от изтичането на срока по ал.1 да поиска от съда по несъстоятелността да обяви договора за сключен съгласно проекта по чл.700, ал.4, приет на събранието на кредиторите.
(3) Ако в срока по ал.2 никоя от страните не поиска обявяване на договора за сключен и ако има направено искане от кредитор, съдът по несъстоятелността възобновява производството и обявява длъжника в несъстоятелност.

Прекратяване на производството по несъстоятелност

Чл.707. (1) (доп.,ДВ,бр.58 от 2003 г.) С решението за утвърждаване на плана съдът прекратява производството по несъстоятелност и назначава надзорния орган, предложен в плана или избран от събранието на кредиторите.
(2)
(отм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.)
(3) (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
По искане на кредитор, на надзорния орган или на длъжника с решението за утвърждаване на плана или по-късно с цел запазване на имуществото и осигуряване изпълнението на плана съдът може:
1. да определи имуществото, с което длъжникът да се разпорежда само с предварителното разрешение на надзорния орган, а когато няма такъв - на съда;
2. да замени един или повече членове на надзорния орган с други лица.

Обжалване
(нов,ДВ,бр.70 от 1998 г.)

Чл. 707а. (1) (пред.чл.707а,изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.; изм.,бр.38 от 2006 г.) Решението по чл.707 и решението, с което се отказва да се утвърди приет от събранието на кредиторите план за оздравяване на предприятието на длъжника, подлежи на обжалване в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър.
(2) (нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.) След отмяна на решението на съда не се провежда оздравително производство.

Давност при утвърден план за оздравяване
(загл. и чл. нови,ДВ,бр.38 от 2006 г.)

Чл.707б. (нов,ДВ,бр.38 от 2006 г.)
(1)
За вземанията по чл.706, ал.1 започва да тече нова давност по чл.110 от Закона за задълженията и договорите от деня на влизане в сила на решението за утвърждаване на плана за оздравяване, когато тези вземания подлежат на незабавно удовлетворяване, а ако с плана изпълнението им е отсрочено или разсрочено - от настъпване на изискуемостта.
(2) В случай че бъде поискано възобновяване на производството по несъстоятелност, давност не тече за приетите вземания, докато трае производството по възобновяване.

Събиране на преобразуваното вземане
(загл.изм.,ДВ,бр.59 от 2007 г.)

Чл.708. (изм.,ДВ,бр.59 от 2007 г.) На основание утвърдения от съда план кредиторът може да поиска издаване на заповед по чл.410, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс за изпълнение на преобразуваното вземане независимо от неговия размер.

Възобновяване на производството по несъстоятелността

Чл.709. (1) (доп.,ДВ,бр.70 от 1998 г.; изм.,бр.84 от 2000 г., бр.58 от 2003 г.) Ако длъжникът не изпълнява задълженията си по плана или по чл.700а, ал.5, 6, 7 и 8, кредиторите, чиито вземания са преобразувани с плана и представляват не по-малко от 15 на сто от общия размер на вземанията, или надзорният орган по чл.700а могат да поискат възобновяване на производството по несъстоятелност, без да се доказва нова неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост.
(2) В случаите по ал.1 преобразуващото действие на плана по отношение на правата на кредиторите и обезпеченията се запазва.
(3) (нова,ДВ,бр.70 от 1998 г.) Във възобновеното производство по несъстоятелност не се провежда оздравително производство.
(4) (нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.; доп.,бр.38 от 2006 г.) Искането по ал.1 се разглежда от съда по несъстоятелността в 14-дневен срок от постъпването му в открито съдебно заседание с призоваване на направилия искането кредитор и на длъжника.

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТА
ОБЯВЯВАНЕ В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ
(пред.гл.41,ДВ,бр.83 от 1996 г.)

Решение за обявяване в несъстоятелност

Чл.710. Съдът обявява длъжника в несъстоятелност, ако в предвидения от закона срок не е бил предложен план по чл.696 или предложеният план не е бил приет или утвърден, както и в случаите по чл.630, ал.2, чл.632, ал.1 и чл.709, ал.1.

Съдържание на решението за обявяване в несъстоятелност

Чл.711. (1) С решението за обявяване в несъстоятелност съдът:
1.
(доп.,ДВ,бр.70 от 1998 г.) обявява длъжника в несъстоятелност и постановява прекратяване дейността на предприятието;
2. постановява обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника;
3. прекратява правомощията на органите на длъжника - юридическо лице;
4. лишава длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността;
5. постановява започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество.
(2)
(отм.,ДВ,бр.70 от 1998 г.)

Действие на решението
(загл.изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.)

Чл.712. (1) Решението за обявяване в несъстоятелност действа по отношение на всички.
(2)
(изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Решението за обявяване в несъстоятелност се вписва в търговския регистър.

Обжалване на решението за обявяване в несъстоятелност

Чл.713. (1) (пред.чл.713,ДВ,бр.70 от 1998 г.; изм.,бр.38 от 2006 г.) Решението за обявяване в несъстоятелност подлежи на обжалване в 7-дневен срок от вписването в търговския регистър.
(2) (нова,ДВ,бр.70 от 1998 г.; изм.,бр.38 от 2006 г.) Решението, с което се отменя частично или изцяло или се обезсилва постановеното от окръжния съд решение за обявяване в несъстоятелност, се вписва в търговския регистър.

Незабавно изпълнение

Чл.714. Решението за обявяване в несъстоятелност подлежи на незабавно изпълнение.

Постановяване на общ запор и възбрана и вписването им

Чл.715. (1) (изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) От момента на вписване в търговския регистър на решението за обявяване в несъстоятелност се смятат за възбранени недвижимите имоти, съответно за запорирани движимите вещи и вземанията на длъжника по отношение на трети добросъвестни лица.
(2)
(изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Постановената обща възбрана върху недвижимите имоти и корабите на длъжника се вписва в нотариалните регистри, съответно в регистрите за корабите, въз основа на вписаното в търговския регистър решение за обявяване на длъжника в несъстоятелност.

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ШЕСТА
ОСРЕБРЯВАНЕ НА ИМУЩЕСТВОТО
(пред.гл.42,ДВ,бр.83 от 1996 г.)

Обхват

Чл.716. (1) (пред.чл.716,ДВ,бр.58 от 2003 г.) Недвижимите и движимите вещи като цяло или в обособени части, вещните и другите имуществени права от масата на несъстоятелността се превръщат в пари, доколкото това е необходимо за плащане задълженията на длъжника.
(2) (нова,ДВ,бр.58 от 2003 г.) Продажбата на имуществените права от масата на несъстоятелността се извършва от синдика след разрешение на съда.

Продажба на вещи и имуществени права

Чл.717. (изм.,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1)
Вещите и имуществените права от масата на несъстоятелността се продават от синдика по предвидения в тази глава ред и съобразно решението на събранието на кредиторите по чл.677, ал.1, т.8 освен в случаите по чл.677, ал.4.
(2) По предложение на синдика и съобразно решението на събранието на кредиторите съдът по несъстоятелността разрешава продажба на вещите и имуществените права като цяло, на обособени части или на отделни имуществени права. Съдът е длъжен да се произнесе по предложението на синдика в деня на постъпването му в съда или най-късно на следващия работен ден.

Обявление за продажба
(загл. ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.717а. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.)
Синдикът изготвя обявление за продажбата, в което посочва данни за длъжника, описание на имуществото, реда и начина на продажба, мястото и деня, в който ще се извърши продажбата, крайния срок за приемане на предложенията в рамките на деня и оценката на имуществото, което ще се продава.
(2)
(изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Синдикът поставя обявлението по ал.1 на видно място в сградата на общината по седалището на длъжника и в сградата по адреса на управление на длъжника в срок не по-кратък от 14 дни преди посочения в обявлението ден и съставя протокол за това. Синдикът представя за публикуване обявлението за продажба в специален бюлетин на Министерството на икономиката в срок 14 дни преди посочения в обявлението ден за продажба.

Място на извършване на продажбата
(загл. ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.717б. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.) Продажбата се извършва в канцеларията на синдика или по адреса на управление на длъжника в деня, посочен в обявлението.

Ред за извършване на продажбата
(загл. ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.717в. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1)
Книжата за продажбата се държат в канцеларията на синдика или по адреса на управление на длъжника и са на разположение на всеки заинтересуван.
(2) За участие в наддаването се внася задатък 10 на сто върху оценката.
(3) Всеки наддавач посочва предложената от него цена с цифри и думи и подава предложението си с квитанцията за внесения задатък в запечатан плик. Предложенията се подават в деня на продажбата до края на срока по чл.717а, ал.1 при синдика, който ги отразява по реда на постъпването им във входящ регистър.
(4) Веднага след изтичането на срока по ал.3 синдикът обявява постъпилите наддавателни предложения в присъствието на явилите се наддавачи, за което съставя протокол. В протокола се вписват наддавачите и наддавателните предложения по реда на отварянето на пликовете. За купувач на имущественото право се счита този наддавач, който е предложил най-висока цена. Ако най-високата цена е предложена от повече от един наддавач, купувачът се определя от синдика чрез незабавен търг чрез явно наддаване в присъствието на явилите се наддавачи. Обявяването на купувача се извършва от синдика в протокола, който се подписва от него и от явилите се наддавачи.
(5)
(изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Наддавателни предложения от лица, които нямат право да наддават, както и предложения за цена под оценката, ако има такива, са недействителни.

Ограничение за участие в продажбата
(загл. ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.717г. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1)
Длъжникът, неговият представител, синдикът, както и лицата, посочени в чл.185 от Закона за задълженията и договорите, нямат право да участват в наддаването.
(2) Когато имущественото право е купено от лице, което е нямало право да наддава, продажбата е недействителна.
(3) В случая по ал.2 внесените от купувача пари се задържат за удовлетворяване вземанията на кредиторите.

Плащане на цената
(загл. ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.717д. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.) Купувачът трябва в срок 5 дни от приключване на продажбата да внесе предложената от него цена, като приспадне внесения задатък.

Последващи купувачи
(загл. ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.717е. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.) Ако в срока по чл.717д цената не бъде внесена:
1. внесеният от наддавача задатък служи за удовлетворяване на кредиторите;
2.
(изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) синдикът поканва наддавача, който е предложил следващата най-висока цена, ако не е изтеглил задатъка; ако този наддавач се съгласи, той се обявява за купувач; ако не се съгласи или ако не внесе цената в 5-дневен срок от обявяването му за купувач, внесеният от него задатък се задържа за удовлетворяване на кредиторите, а синдикът предлага имуществото на следващия по реда на предложените цени наддавач и постъпва така при нужда до изчерпване на всички наддавачи, предложили цена не по-ниска от оценката; наддавачът, който се е съгласил да купи имуществото и не внесе в срок предложената цена, отговаря съобразно т.1.

Провеждане на нов търг
(загл. ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.717ж. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.; изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.)
(1)
Ако не са се явили наддавачи или не са били направени валидни наддавателни предложения, или купувачът не е внесъл цената, се провежда нова продажба чрез търг с явно наддаване с начална цена 80 на сто от оценката и след ново обявяване по реда на чл.717а, ал.2.
(2) Наддаването при търга по ал.1 се извършва чрез вписване в наддавателен лист. Стъпката за наддаване се определя от синдика и се съобщава в обявлението по чл.717а.

Възлагане
(загл. ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.717з. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.)
Когато лицето, обявено за купувач, внесе своевременно дължимата сума, съдът с постановление му възлага вещта или правото в деня, следващ деня на плащането.
(2) От датата на издаване на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имущественото право. Правата, които трети лица са придобили върху имущественото право, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на длъжника.
(3) (изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Постановлението за възлагане, издадено от съда, може да се обжалва пред апелативния съд от участвалите в търга и от длъжника.
(4) Ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на продажбата може да се оспорва по исков ред само при нарушаване на чл.717г и при невнасяне на цената. В последния случай купувачът може да отклони уважаването на иска, ако внесе дължимата сума заедно с лихвите от деня на обявяването му за купувач.

Отменяне на възлагането
(загл. ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.717и. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.) Ако постановлението за възлагане бъде отменено или ако продажбата бъде обявена за недействителна съгласно чл. 717г, новата продан се извършва след ново обявяване.

Придобиване и оспорване на собствеността
(загл. ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.717к. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1)
Купувачът на движими вещи става техен собственик, независимо от това дали са принадлежали на длъжника.
(2) Предишният собственик има право да получи цената, ако тя не е изплатена, а ако тя е била изплатена, той има право да иска от кредиторите и от длъжника това, което те са получили по разпределението.

Въвод и преминаване на риска
(загл. ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.717л. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1)
Купувачът се въвежда във владение на имущественото право от синдика въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане, както и на удостоверение за платените такси за прехвърляне на имота и за извършеното вписване на същото постановление.
(2) Рискът от погиване на имущественото право е за сметка на купувача, а разноските по опазването му до въвода във владение на купувача са за сметка на масата на несъстоятелността.
(3) Въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имущественото право. Това лице може да се брани само с иск за собственост.
(4) (нова,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Продажбата, извършена по реда на тази глава, има последиците на продажба при принудително изпълнение по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Продажба при съсобственост
(загл. ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.717м. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.)
(1)
Когато изпълнението бъде насочено върху имуществено право, което е съсобствено, за дълг на някои от съсобствениците, имущественото право се описва изцяло, но се продава само идеалната част на длъжника.
(2) Имотът може да бъде продаден и изцяло, ако останалите съсобственици се съгласят с това писмено.

Продажба на ипотекиран имот
(загл. ново,ДВ,бр.58 от 2003 г.)

Чл.717н. (нов,ДВ,бр.58 от 2003 г.) При продажба на ипотекиран имот, която се извършва не по вземането на ипотекарния кредитор, синдикът му изпраща съобщение за насрочването на продажбата.

Продажба при особени случаи

Чл.718. (1) (изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г., бр.38 от 2006 г.) По предложение на синдика съдът по несъстоятелността може да разреши продажбата да се извърши чрез пряко договаряне или чрез посредник, когато вещите и имуществените права като цяло, обособената част или отделната вещ или имуществено право са предложени по реда на чл.717 и следващите, но продажбата не е извършена поради неявяване на купувач или купувачът се е отказал. В тези случаи продажната цена може да бъде по-ниска от началната цена по чл.717ж и се определя по реда на Гражданския процесуален кодекс. Съдът е длъжен да се произнесе по предложението на синдика в деня на постъпването му в съда или най-късно на следващия работен ден.
(2) Дялове, които са собственост на длъжника в други дружества, се продават, след като бъдат предложени за изкупуване на останалите съдружници и в срок от един месец предложението не бъде прието.
(3) (нова,ДВ,бр.70 от 1998 г.) При продажба по ал.1 на вещите и имуществените права като цяло или на обособена част кредиторите не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение, отколкото при продажбата на отделни вещи и имуществени права.
(4)
(пред.ал.3,изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г.) При продажба по ал.1 на вещите и имуществените права като цяло или на обособени части извършените от купувача действия на разпореждане преди окончателното плащане на цената са недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността.
(5) (нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Продавач по договор по ал.1 е синдикът.

Продажба от синдика на жилища с наематели работници и служители
(загл. и чл. нови,ДВ,бр.38 от 2006 г.)

Чл.718а. (нов,ДВ,бр.38 от 2006 г.)
(1)
Когато към датата на решението на събранието на кредиторите по чл.677, ал.1, т.8 жилища, собственост на длъжника, са предоставени под наем на негови работници и служители към датата на това решение или на лица с вземания по чл.687, ал.1, синдикът е длъжен да предложи за продажба тези жилища на техните наематели. При тези случаи се прилага чл.33 от Закона за собствеността.
(2) Синдикът отправя писмена покана до всяко лице по ал.1, в която посочва конкретното жилище, неговата оценка, изготвена от избрания от събранието на кредиторите или определен по реда на чл.677, ал.4 оценител, срок за плащане, който не може да бъде по-кратък от 30 дни и по-дълъг от 60 дни, както и банковата сметка за извършване на плащане на цената.
(3) Лицата по ал.1 имат право в 14-дневен срок от уведомлението да заявят писмено пред синдика желанието си да закупят жилището на цена, равна на изготвената оценка, и в посочения от синдика срок. При заплащане на цената работниците и служителите имат право да направят прихващания за вземания по задължения за неизплатени от длъжника трудови възнаграждения.
(4) Договорът за продажба се сключва в нотариална форма, като продавач по договора е синдикът. Разноските по продажбата са за сметка на продавача.
(5) Разпоредбите на ал.1-4 не се прилагат в случай на съдебен спор относно жилището, предмет на наемния договор.

Продажба на заложена вещ

Чл.719. (доп.,ДВ,бр.70 от 1998 г.) Заложена вещ, която се държи от кредитор или от трето лице, се изисква от синдика и се продава по реда на тази глава, освен ако със закон е предвидена продажбата й от кредитора без съдебна намеса..

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И СЕДМА

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОСРЕБРЕНОТО ИМУЩЕСТВО И ПРИКЛЮЧВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ
(пред.гл.43,ДВ,бр.83 от 1996 г.)

РАЗДЕЛ I
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОСРЕБРЕНОТО ИМУЩЕСТВО

Условие за разпределение

Чл.720. Разпределение се извършва, когато в масата на несъстоятелността се наберат достатъчно парични средства.

Сметка за разпределение

Чл.721. (1) (изм.,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Синдикът изготвя сметка за разпределение на наличните суми между кредиторите с вземания по чл.722, ал.1 съобразно реда, привилегиите и обезпеченията.
(2) Сметката за разпределение е частична, докато не бъдат изплатени изцяло задълженията или не бъде осребрена цялата маса на несъстоятелността с изключение на непродаваемите вещи.
(3) (нова,ДВ,бр.84 от 2000 г.) Не може да бъде отказано включването в сметката за разпределение на вземане по чл.722, ал.1, т.7, ако задължението е поето със съгласието на синдика или е признато от него.

Ред на вземанията

Чл.722. (1) При извършване на разпределение на осребреното имущество вземанията се изплащат в следния ред:
1.
(изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г.; доп.,бр.105 от 2005 г.) вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози - от получената сума при реализацията на обезпечението;
2. вземания, заради които се упражнява право на задържане - от стойността на задържания имот;
3. разноски по несъстоятелността;
4.
(изм.,ДВ,бр.58 от 2003 г.) вземания, произтичащи от трудови правоотношения, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;
5. издръжка, дължима по закон от длъжника на трети лица;
6.
(изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г., бр.84 от 2000 г.) публичноправни вземания на държавата и общините, като данъци, мита, такси, задължителни осигурителни вноски и други, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност;
7.
(отм.,пред. т.8,ДВ,бр.70 от 1998 г.) вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа, произтичащи от продължаване дейността на длъжника;
8.
(пред.т.9, изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г.) останалите необезпечени вземания, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
9.
(нова,ДВ,бр.70 от 1998 г.) вземанията по чл.616, ал.2, т.1;
10.
(нова,ДВ,бр.70 от 1998 г.) вземанията по чл.616, ал.2, т.2;
11.
(нова,ДВ,бр.70 от 1998 г.) вземанията по чл.616, ал.2, т.3.
12.
(нова,ДВ,бр.38 от 2006 г.) вземанията по чл.616, ал.2, т.4.
(2)
(изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г., бр.38 от 2006 г.) Когато паричните средства са недостатъчни, за да се удовлетворят изцяло вземанията по ал.1, т.3-12, те се разпределят между кредиторите от реда по съразмерност.
(3) (нова,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Когато са предявени и приети няколко вземания на държавата от един ред, сумата се изплаща на съответния ред от сметката за разпределение общо и след получаването се разпределя от Агенцията за държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Агенцията за държавни вземания незабавно уведомява съда по несъстоятелността и синдика за извършеното разпределение.

Разноски по несъстоятелността

Чл.723. Разноски по несъстоятелността са:
1.
(изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) държавната такса за производството по несъстоятелност и останалите разноски, направени до влизане в сила на решението за откриване на производство по несъстоятелност;
2. възнаграждението на синдика;
3. дължимите на работниците и служителите суми, когато предприятието на длъжника не е прекратило дейността си;
4. разходите за попълване, управление, оценяване и разпределение на масата;
5. определената издръжка на длъжника и на неговото семейство.

Удовлетворяване на обезпечен кредитор и на кредитор с право на задържане

Чл.724. (1) Когато продажната цена на заложена или ипотекирана вещ не покрива изцяло вземането заедно с натрупаната лихва, за остатъка кредиторът участва в разпределението заедно с кредиторите с необезпечени вземания.
(2) Когато продажната цена на заложена или ипотекирана вещ превишава обезпеченото вземане с натрупаната лихва, остатъка от нея се включва в масата на несъстоятелността.
(3)
(изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г.) Дължимата сума по ал.2 от реализацията на обезпечението се предава веднага на кредитора.
(4) Алинеи 1,2 и 3 се прилагат и при удовлетворяване вземане на кредитор с право на задържане.

Участие на вземания под отлагателно или прекратително условие

Чл.725. (1) Вземане под отлагателно условие се включва в първоначалното разпределение като оспорено вземане. За него се заделя съответната сума от разпределението. При окончателното разпределение това вземане се изключва, ако до този момент условието не се е сбъднало.
(2) Вземане под прекратително условие се включва в разпределението като безусловно.

Заделяне на суми за оспорено вземане

Чл.726. (1) За оспорено по съдебен ред вземане се заделя съответната сума в сметката за разпределение.
(2) Когато е оспорено само обезпечението или привилегията, вземането се включва като необезпечено до разрешаване на спора, като в сметката за разпределение се заделя сумата, която кредиторът би получил за обезпечено вземане.

Публичност на сметката за разпределение

Чл.727. (доп.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Сметката за разпределение се поставя в продължение на 14 дни на определено за целта видно и общодостъпно място в съда. Съставянето на сметката за разпределение се обявява в търговския регистър от синдика.

Възражения срещу сметката

Чл.728. Длъжникът, комитетът на кредиторите и всеки кредитор могат да направят пред съда писмено възражение срещу сметката за разпределение в срока по чл.727.

Одобряване на сметката за разпределение

Чл.729. (1) Съдът по несъстоятелността одобрява с определение сметката за разпределение, след като направи съответната промяна, когато служебно или при възражение е констатирал незаконосъобразност.
(2)
(изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Определението по ал.1 може да се обжалва от длъжника, от комитета на кредиторите или от кредитор.
(3) Одобрената сметка за разпределение се изпълнява от синдика.

Допълнително включване на кредитор в разпределението

Чл.730. Кредитор, който е предявил вземането си след извършено разпределение, се включва в следващите разпределения без право на изравняване съобразно с вече платеното.

Допълнително включване на суми

Чл.731. В масата на несъстоятелността се включват допълнително новосъбраните суми от вземания на длъжника и от осребряване на имуществото, както и сумите от вземания, от които кредиторите са се отказали.

Връщане на остатъка от масата на несъстоятелността

Чл.732. След пълното плащане на задълженията остатъкът от масата на несъстоятелността се предоставя на длъжника.

РАЗДЕЛ II
ПРИКЛЮЧВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ

Отчет и доклад на синдика
(загл.изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.)

Чл.733. (изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) В срок не по-дълъг от един месец след изчерпване на масата на несъстоятелността, с изключение на непродаваемите вещи, синдикът представя на съда по несъстоятелността:
1. отчет за своята дейност;
2. доклад за извършените разпределения на сумите, събрани при осребряването, и за останалите неплатени вземания.

Заключително събрание на кредиторите

Чл.734. (1) Съдът свиква заключително събрание на кредиторите в 14-дневен срок от получаване отчета на синдика.
(2)
(изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) На събранието се изслушва докладът за извършените разпределения на сумите, които са събрани при осребряването, и за останалите неплатени вземания. Събранието взема решение и относно непродаваемите вещи от масата на несъстоятелността.
(3) (нова,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Събранието на кредиторите може да вземе решение да бъдат предоставени на длъжника вещи с незначителна стойност или вземания, чието събиране би било значително затруднено.

Приключване на производството по несъстоятелност

Чл.735. (1) Производството по несъстоятелност се прекратява с решение на съда, когато:
1. са изплатени задълженията;
2. масата на несъстоятелността е изчерпана.
(2) С решението по ал.1 съдът постановява заличаване на търговеца, освен ако са удовлетворени всички кредитори и е останало имущество.
(3)
(изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Решението по ал.1 подлежи на обжалване в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър.

Прекратяване правомощията на синдика

Чл.736. (1) С прекратяване на производството по несъстоятелност се прекратяват правомощията на синдика.
(2) Синдикът предава търговските книги и остатъка от имуществото на длъжника или на неговия управителен орган.

Депозиране на неполучените суми

Чл.737. По разпореждане на съда синдикът депозира в банка сумите, които са заделени при окончателното разпределение за неполучените или оспорени вземания.

Прекратяване действието на общата възбрана

Чл.738. (1) С прекратяване на производството по несъстоятелността се прекратява действието на общата възбрана.
(2)
(изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Общата възбрана се заличава служебно от момента на вписване на решението за прекратяване на производството по несъстоятелност.

Погасяване

Чл.739. (1) Непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват.
(2) Неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват освен в случаите по чл.744, ал.1.

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ОСМА
ИЗВЪНСЪДЕБНО СПОРАЗУМЕНИЕ
(пред.гл.44,ДВ,бр.83 от 1996 г.)

Договор

Чл.740. (1) (изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г.) Във всяко положение на производството по несъстоятелност длъжникът може да сключи с всички кредитори с приети вземания договор за уреждане плащането на паричните задължения. В този случай синдикът не представлява длъжника като страна.
(2)
(изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Ако сключеният договор отговаря на изискванията на закона, съдът с решение прекратява производството по несъстоятелност, при условие че няма предявени искове по чл.694, ал.1 за установяване на несъществуването на прието вземане. Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър.
(3) Договорът се сключва в писмена форма.

Приложение на гражданското законодателство

Чл.741. Доколкото в договора или в този закон не е предвидено друго, прилага се гражданското законодателство.

Възобновяване на производството по несъстоятелност
(нов,ДВ,бр.70 от 1998 г.)

Чл.741а. Ако длъжникът не изпълнява задълженията си по договора, кредиторите, чиито вземания представляват не по-малко от 15 на сто от общия размер на вземанията, могат да поискат възобновяване на производството по несъстоятелност, без да се доказва нова неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост. Във възобновеното производство по несъстоятелност не се провежда оздравително производство.

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА
ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА ТЪРГОВСКИТЕ ДРУЖЕСТВА
(пред.гл.45,ДВ,бр.83 от 1996 г.)

Свръхзадълженост

Чл.742. (1) Търговското дружество е свръхзадължено, ако неговото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения.
(2)
(доп.,ДВ,бр.70 от 1998 г.) Откриване на производство по несъстоятелност поради свръхзадълженост може да иска и член на управителния орган на търговското дружество както и ликвидаторът.

Разделност на имуществото

Чл.743. (1) Имуществото на събирателно дружество, командитно дружество или командитно дружество с акции с открито производство по несъстоятелност и това на неограничено отговорен съдружник се държи отделно.
(2) Кредиторите по личните търговски задължения на неограничено отговорния съдружник не участват при разпределението на имуществото на дружествата.
(3) Кредиторите на търговското дружество могат да участват в разпределението на личното имущество на неограничено отговорния съдружник само с вземането, за което не са били удовлетворени в производството по несъстоятелността на дружеството.

ГЛАВА ПЕТДЕСЕТА
ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ
(пред.гл.46,ДВ,бр.83 от 1996 г.)

Условия за възобновяване

Чл.744. (1) Прекратеното производство по несъстоятелност се възобновява с решение на съда, когато в срок от една година след прекратяване на производството:
1. се освободят суми, заделени за оспорени вземания;
2. се открие имущество, което не е било известно при прекратяване на производството по несъстоятелност.
(2) Когато освободените заделени суми и новооткритото имущество са недостатъчни, за да покрият разноските по производството, съдът може да откаже неговото възобновяване, освен ако заинтересованото лице не предплати необходимата сума.

Искане за възобновяване на производството

Чл.745. Производството по несъстоятелност се възобновява по писмена молба на длъжника или на кредитор с прието или установено по съдебен ред вземане.

Действие на възобновяването

Чл.746. (1) С решението за възобновяване на производството правата на синдика и на комитета на кредиторите се възстановяват.
(2) Възобновеното производство продължава от окончателната сметка за разпределение, която се смята за частична.

ГЛАВА ПЕТДЕСЕТ И ПЪРВА
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ В ПРАВА
(пред.гл.47,ДВ,бр.83 от 1996 г.; загл. изм.,бр.38 от 2006 г.)

Действие на възстановяването

Чл.747. (1) (пред.чл.747,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Възстановяването на правата на длъжника - едноличен търговец и неограничено отговорен съдружник, заличава и отменя занапред последиците, които законът свързва с обявяването в несъстоятелност.
(2) (нова,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Тази глава се прилага съответно и за физическите лица, участвали в управлението на обявено в несъстоятелност търговско дружество.

Предпоставки за възстановяването

Чл.748. (1) Възстановяват се правата на длъжник, който изплати напълно приетите в производството по несъстоятелност вземания, заедно с лихвите и разноските по тях.
(2) Правата на длъжника се възстановяват и без да е изплатил напълно всички задължения, когато несъстоятелността се дължи на неблагоприятно изменили се стопански условия.
(3) Правата на неограничено отговорен съдружник се възстановяват при условията на ал.1 и 2. Ако той изплати задълженията на неплатежоспособното дружество, платеното от него не се смята за недължимо платено.

Недопустимост

Чл.749. Не се възстановяват правата на длъжник, осъден за банкрут.

Искане за възстановяване

Чл.750. (1) Длъжникът подава писмена молба за възстановяване на правата до съда по несъстоятелността.
(2) Към молбата се прилагат доказателства за изплащане на приетите в производството по несъстоятелност вземания.

Възстановяване правата на починал длъжник

Чл.751. Молба за възстановяване правата на починал длъжник се подава поне от един наследник.

Обявяване на молбата за възстановяване
(загл. изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.)

Чл.752. (изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Молбата за възстановяване се обявява в търговския регистър по делото на обявения в несъстоятелност търговец.

Възражение срещу молбата

Чл.753. (изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) В едномесечен срок от обявяването в търговския регистър на молбата за възстановяване всеки кредитор с прието или установено по съдебен ред вземане може да направи писмено възражение срещу молбата за възстановяване.

Разглеждане на молбата

Чл.754. Молбата за възстановяване и възраженията по нея се разглеждат в открито заседание с призоваване на молителя и на възразилия кредитор.

Обжалване

Чл.755. (1) Решението на съда, с което се уважава молбата, не подлежи на обжалване.
(2) Решението на съда, с което се отхвърля молбата за възстановяване на правата, подлежи на обжалване от длъжника в 7-дневен срок.
(3)
(изм.,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Влязлото в сила съдебно решение се вписва в търговския регистър по делото на обявения в несъстоятелност търговец.

Нова молба за възстановяване

Чл.756. Нова молба за възстановяване на правата може да се подаде не по-рано от една година след влизане в сила на решението за отхвърляне на молбата.

ГЛАВА ПЕТДЕСЕТ И ВТОРА
ПРИЛОЖИМ ЗАКОН
(пред.гл.48,ДВ,бр.83 от 1996 г.)

Признаване на чуждестранно съдебно решение по несъстоятелността

Чл.757. Република България при условията на взаимност признава чуждестранно съдебно решение, което обявява несъстоятелност, ако е постановено от орган на държавата, в която е седалището на длъжника.

Правомощия на назначен от чуждестранен съд синдик

Чл.758. Синдикът, назначен по чуждестранно съдебно решение, има дадените права от държавата, където е открито производството по несъстоятелност, доколкото те не противоречат на правилата на обществения ред в Република България.

Спомагателно производство по несъстоятелност

Чл.759. (1) По искане на длъжника, на назначения от чуждестранния съд синдик или на кредитор български съд може да открие спомагателно производство по несъстоятелност за търговец, който е обявен в несъстоятелност от чуждестранен съд, ако той притежава значително имущество на територията на Република България.
(2) Решението по ал.1 има действие само по отношение на имуществото на длъжника на територията на Република България.

Действие на спомагателното производство

Чл.760. (1) Отменителен иск, който е предявен от синдика по основно или спомагателно производство по несъстоятелност, се смята предявен и за двете производства.
(2) Кредитор, който е получил частично плащане по основното производство, участва в разпределението на имуществото по спомагателното производство, ако частта, която би получил, е по-голяма от съответната част, която получават останалите кредитори по спомагателното производство.
(3) План по чл.696 може да се утвърди в спомагателното производство по несъстоятелност само със съгласието на синдика по основното производство.
(4) След приключване на разпределението по спомагателното производство остатъкът от имуществото се прехвърля към имуществото по основното производство.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
(нови,ДВ,бр.63 от 1994 г.)

§ 1. (1) "Свързани лица" по смисъла на този закон са:
1. съпрузите, роднините по права линия - без ограничения, по съребрена линия - до четвърта степен включително, и роднините по сватовство - до трета степен включително;
2. работодател и работник;
3. лицата, едното от които участва в управлението на дружеството на другото;
4. съдружниците;
5. дружество и лице, което притежава повече от 5 на сто от дяловете и акциите, издадени с право на глас в дружеството;
6. лицата, чиято дейност се контролира пряко или косвено от трето лице;
7. лицата, които съвместно контролират пряко или косвено трето лице;
8. лицата, едното от които е търговски представител на другото;
9. лицата, едното от които е направило дарение в полза на другото.
(2) "Свързани лица" са и лицата, които участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица, поради което между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните.
§ 1а.
(нов,ДВ,бр.70 от 1998 г.) "Обособена част" по смисъла на този закон е организационна структура, която може самостоятелно да осъществява стопанска дейност (магазин, ателие, кораб, цех, ресторант, хотел и други подобни).
§ 1б.
(нов,ДВ,бр.38 от 2006 г.) "Интернет-страница" по смисъла на този закон е обособен ресурс в глобалната мрежа - Интернет, съдържащ програми, текст, звук, графики, изображения или други материали и достъпен чрез стандартизиран протокол за достъп и представяне на съдържанието.
§ 2. Вземанията в чужда валута се превръщат в български левове по курса на Българската народна банка към датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
§ 3. Разпоредбите на част четвърта от този закон по отношение на търговските дружества намират съответно приложение и за кооперацията търговец.
§ 3а.
(нов,ДВ,бр.38 от 2006 г.) Министърът на правосъдието организира воденето и съхраняването в електронна форма на книгата по чл.634в, ал.1.
§ 4.
(изм.,ДВ,бр.28 от 2002 г.) В случаите по чл.700, ал.2 от този закон не се прилагат разпоредбите на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
§ 5. (1) (изм.,ДВ,бр.70 от 1998 г., бр.28 от 2002 г., бр.31 от 2003 г., бр.38 от 2006 г.) Решение за определяне на метод за продажба на акции или дялове от търговско дружество с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала, за което е открито производство по несъстоятелност, може да се приеме до датата на определението на съда по несъстоятелността за одобряване на списъка на приетите вземания по чл.692, ал.4.
(2) Производството по несъстоятелност се спира с одобряването от съда на списъка на приетите вземания по чл.692.
(3) Ако в 4-месечен срок от спиране на производството по несъстоятелност не се сключи приватизационна сделка, производството по несъстоятелност се възобновява.
(4) (изм.,ДВ,бр.28 от 2002 г.) Паричните постъпления от приватизацията на търговски дружества с открито производство по несъстоятелност се разпределят по реда на глава четиридесет и седма, раздел I от този закон. Останалата след удовлетворяването на кредиторите сума се разпределя по реда на чл.8 и 10 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 6. (пред.§ 1,ДВ,бр.63 от 1994 г.) Този закон влиза в сила от 1 юли 1991 г. и отменя глави първа и втора и чл.65, ал.4 от Указ No 56 за стопанската дейност (обн.,ДВ,бр.4 от 1989 г.;попр.,бр.16 от 1989 г.;изм. и доп.,бр.38,39 и 62 от 1989 г.;бр.21,31 и 101 от 1990 г., бр.15 и 23 от 1991 г.,попр.,бр.25 от 1991 г.).
§ 7. (пред. § 2,ДВ,бр.63 от 1994 г.) Държавните и общинските фирми, регистрирани по Указ No 56 за стопанската дейност, продължават дейността си по досегашните разпоредби до превръщането им в търговски дружества съгласно чл.61 и 62 от този закон.
§ 8. (пред. § 3,ДВ,бр.63 от 1994 г.)
(1)
Извършеното регистриране на фирмите, образувани по Указ No 56 за стопанската дейност, запазва действието си, като по право се извършват следните промени:
1. едноличната фирма се смята за едноличен търговец. Към регистрираното наименование се прибавя името съгласно чл.59, ако липсва.
2. колективните и дружествените фирми на граждани се смятат за събирателни дружества. Към регистрираното наименование се прибавя необходимото съгласно чл.77;
3. фирмата с ограничена отговорност се смята за дружество с ограничена отговорност. Указанието "фирма с ограничена отговорност", или "ООФ", в наименованието се заменя с "дружество с ограничена отговорност", или "ООД". Ръководителят на фирмата става по право управител на дружеството;
4. акционерната фирма се смята за акционерно дружество. Указанието "акционерна фирма", или "АФ", в наименованието се заменя с "акционерно дружество", или "АД". Функциите на ръководителя на фирмата се поемат от управителния съвет на дружеството;
5. фирмата с неограничена отговорност, която не е издала акции, се смята за командитно дружество. Указанието "фирма с неограничена отговорност", или "НОФ", в наименованието се заменя с "командитно дружество", или "КД";
6. фирмата с неограничена отговорност която е издала акции, се смята за командитно дружество с акции. Указанието "фирма с неограничена отговорност", или "НОФ", в наименованието се заменя с "командитно дружество с акции", или "КДА".
(2) Предходната алинея намира съответно приложение по отношение на чуждестранните и смесените фирми в страната, образувани по реда на глава пета от Указ No 56 за стопанската дейност.
§ 9. (пред. § 4,ДВ,бр.63 от 1994 г.)
(1)
Лицата, които извършват дейност въз основа на Постановление No 35 на Министерския съвет от 1987 г. (ДВ,бр.48 от 1987 г.) и издадените на основание на това постановление наредби, които са търговци по смисъла на този закон, са длъжни да се регистрират в 6-месечен срок от влизането на закона в сила.
(2) Срокът по ал.1 се смята за спазен, ако до изтичането му е направено съответното искане.
§ 10. (пред. § 5,ДВ,бр.63 от 1994 г.)
(1)
Уговорките в учредителните и дружествените договори и уставите на фирмите, регистрирани до влизането в сила на закона, които противоречат на повелителните му разпоредби, се заместват по право със съответните разпоредби на този закон.
(2) По висящите молби за регистрация съдът,ако е необходимо, дава срок на заинтересуваните лица да съобразят договорите, съответно уставите, с разпоредбите на този закон.
Законът е приет от Великото народно събрание на 16 май 1991 г. и е подпечатан с държавния печат.

Бележки по приложението на закона:

1. Измененията на закона, обнародвани в ДВ,бр.103 от 7 декември 1993 г. влизат в сила от 10 декември 1993 г.
2. Съгласно Закона за изменение на Търговския закон (ДВ,бр.63 от 1994 г.):
§ 8. (1) Заварените при влизане в сила на този закон незавършени производства за споразумение по чл.66 от Указ No 56 за стопанската дейност се прекратяват.
(2) Заварените висящи дела за обявяване на несъстоятелност продължават по реда на този закон, като назначеният ликвидатор изпълнява правомощията на синдик, а при несъстоятелност на едноличен търговец се назначава синдик.
(3) Ако в заварено по ал.2 производство не е започнало разпределение на актива, може да се предложи план по чл.696 от този закон в 2-месечен срок от влизането на закона в сила. Планът се разглежда по реда на глава четиридесета от този закон.
3. Съгласно преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Търговския закон (ДВ,бр.83 от 1 октомври 1996 г.):
§ 9. Измененията на чл.203 и 266, както и чл.270а се прилагат и за ликвидациите, които не са приключили до 1 ноември 1996 г.
§ 11. Измененията и допълненията в Закона за задълженията и договорите по този закон не се прилагат за сделките, които са сключени, но не са изпълнени до 1 ноември 1996 г.
§ 13. Измененията и допълненията на Търговския закон, обнародвани с ДВ,бр.83 от 1996 г. влизат в сила от 1 ноември 1996 г.
3. Съгласно преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Търговския закон (ДВ,бр.100 от 31 октомври 1997 г.):
§ 5. По висящите молби за регистрация съдът, ако е необходимо, дава срок на заинтересованите лица да приведат дружествените договори, съответно уставите си, в съответствие с разпоредбите на този закон.
§ 6. (1) (доп.,ДВ,бр.39 от 1998 г.) Когато търговско дружество е образувано с изключителната цел участие в приватизационна сделка от лица по чл.25, ал.3 и чл.31, ал.1 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, изискуемият минимален капитал е, както следва:
1. за дружество с ограничена отговорност - 500 лв., като дяловете не могат да бъдат по-малки от 1 лв.;
2. за акционерно дружество и командитно дружество с акции, когато се образуват с подписка - 10 000 лв., а без подписка - 5 000 лв.
(2) Търговското дружество по ал.1 не може да сключва никакви търговски сделки освен необходимите за участие в приватизацията.
(3) След сключването на приватизационната сделка търговското дружество по ал.1 е длъжно да приведе веднага капитала си в съответствие с изискванията на чл.117, ал.1, съответно чл.161, ал.2.
(4) Ако приватизационната сделка не бъде сключена от търговското дружество по ал.1, то се прекратява в тримесечен срок от приключване на процедурата по приватизация.
§ 7. (1) Заварените дружества с ограничена отговорност, акционерни дружества и командитни дружества с акции са длъжни да приведат капитала си в съответствие със законно изискуемия минимум и да поискат вписване на това обстоятелство в търговския регистър в срок до една година от влизането в сила на този закон.
(2) В случаите по ал.1 за вписване в търговския регистър на решение за увеличаване на капитала на акционерно дружество е необходимо да е внесен не по-малко от 25 на сто от размера на капитала след увеличението.
§ 8. Ако дружеството не изпълни задължението си по § 7, прилагат се разпоредбите на чл.155, т.2, съответно чл.252, т.5.
4. Съгласно Закона за изменение и допълнение на Търговския закон
(ДВ,бр.70 от 19 юни 1998 г.):
(§ 58) (1) В двумесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на правосъдието и правната евроинтеграция утвърждава и обнародва в "Държавен вестник" списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани от съда за синдици.
(2) Списъкът по ал.1 може да се допълва по всяко време.
(3) Министърът на правосъдието и правната евроинтеграция е длъжен да изпрати на всички окръжни съдилища списъка по ал.1 с посочване на адресите и специалността на утвърдените синдици.
(4) Лице, което е назначено за синдик или за временен синдик по заварено от този закон производство по несъстоятелност, се освобождава от съда в срок не по-дълъг от един месец след обнародването на списъка в "Държавен вестник", ако не е включено в списъка по ал.1. В същия срок съдът е длъжен да назначи на мястото на освободения синдик или временен синдик лице измежду посочените в списъка по ал.1.
(§ 59) По заварените от този закон висящи дела, по които е постановено решение за обявяване на длъжника в несъстоятелност, се смята, че съдът е постановил прекратяване на дейността на предприятието по чл.711, ал.1, т.1 от датата на решението за обявяване в несъстоятелност.
5. Съгласно Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс
(ДВ,бр.64 от 16 юли 1999 г.) производствата по обжалване на решения и определения по делата по несъстоятелност по чл.613а от Търговския закон, заварени към 18 юли 1999 г. във Върховния касационен съд, се разглеждат по досегашния ред.
6. Съгласно Закона за марките и географските означения, Закона за промишления дизайн и Закона за топологията на интегралните схеми
(ДВ,бр.81 от 14 септември 1999 г.) измененията на чл.587 и 594 и отмяната на чл.588, обнародвани в посочения брой на ДВ, се прилагат от 14 декември 1999 г.
7. Съгласно Закона за изменение и допълнение на Търговския закон
(ДВ,бр.84 от 13 октомври 2000 г.):
(§ 139) Исковете по чл.70 от Търговския закон, заведени до 15 октомври 2000 г. се довършват по досегашния ред.
(§ 140) Акционерните дружества са длъжни да приведат уставите си в съответствие с чл.162 в срок до 15 октомври 2001 г. При неизпълнение на това задължение се налага имуществена санкция до 2000 лв.
(§ 141) Когато до 15 октомври 2000 г. устав е овластил надзорен съвет с правомощие да увеличава капитала на акционерното дружество, тези правомощия се запазват до изтичането на срока им или до последващо изменение в устава.
(§ 142) Когато до 15 октомври 2000 г. има потвърден от Държавната комисия по ценните книжа проспект за набиране на капитал за учредяване на акционерно дружество, учредяването се извършва по досегашния ред.
(§ 143) Установителните искове, предявени по реда на чл.694 преди датата на влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Търговския закон (ДВ,бр.70 от 1998 г.) се разглеждат по реда, който е бил в сила до тази дата. Внесената държавна такса се освобождава и се връща на вносителя.
(§ 144) Жалбите, заведени срещу решение на съда по несъстоятелността по чл. 692 до влизането в сила на този закон, се разглеждат по реда, който е бил в сила до този момент.
(§ 145) За висящите производства по несъстоятелност срокът по чл.688, ал.1 започва да тече от 16 октомври 2000 г.
8. Всички суми в български левове са деноминирани.
9. Съгласно Закона за изменение и допълнение на Търговския закон
(ДВ,бр.58 от 27 юни 2003 г.):
(§ 94) Промяна на седалище на търговец и откриване на клон, заявени за вписване до 30 юни 2003 г., се вписват по досегашния ред.
(§ 95) Прехвърляне на предприятие, извършено до 30 юни 2003 г., се вписва по досегашния ред.
(§ 96) За заварените търговски дружества срокът по чл.70, ал.2 започва да тече от 1 юли 2003 г.
(§ 97) Исковете по чл.70 и 74 срещу решения за преобразуване, заведени до 30 юни 2003 г., се довършват по досегашния ред.
(§ 98) Преобразуванията на търговски дружества, заявени за вписване до 30 юни 2003 г., се вписват по досегашния ред и имат действие съгласно досегашните разпоредби.
(§ 99) Правата на кредитори във връзка с преобразувания, вписани до 30 юни 2003 г., се запазват.
(§ 100) (1) В срок до 30 септември 2003 г. министърът на правосъдието съвместно с министъра на икономиката и министъра на финансите издават наредбата по чл.655а, ал.1.
(2) До издаването на наредбата по чл.655а, ал.1 и провеждането на изпита по чл.655, ал.2, т.7 синдиците се назначават по досегашния ред.
(3) (доп.,ДВ,бр.66 от 2005 г.) В едномесечен срок от изтичането на срока по ал.1 се организира и провежда изпит за придобиване на квалификация за синдик по реда на наредбата по чл.655а, ал.1. Заповедта на министъра на правосъдието, с която се обявява изпитът, се обнародва в "Държавен вестник".
(4) Лицата, издържали успешно изпита за придобиване на квалификация за синдик, се включват в списък, който се обнародва в "Държавен вестник".
(5) Лице, което е назначено за синдик или за временен синдик по заварено производство по несъстоятелност, се освобождава незабавно от съда, ако не е включено в обнародвания в "Държавен вестник" списък на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици.
(§ 101) (1) Заварените висящи производства по несъстоятелност се приключват по реда на изменения закон.
(2) Подадените въззивни жалби срещу актовете по чл.613а, ал.1 се разглеждат по досегашния ред.
(3) Относно сроковете по чл.686, чл.688, ал.1, чл.690 и чл.694, ал.1, които са започнали да текат до влизането в сила на този закон, се прилагат разпоредбите, които са били в сила преди това, освен ако не изтичат след установените от този закон срокове.
(4) Публичните продажби, за които към 30 юни 2003 г. са били направени обявления, се довършват по досегашния ред, след което се прилага разпоредбата на чл.717ж.
(§ 104) Изменената глава шестнадесета за преобразуване на търговски дружества се прилага от 1 януари 2004 г.
10. Съгласно Закона за изменение и допълнение на Търговския закон
(ДВ,бр.38 от 19 май 2006 г.):
(§ 163) Повелителните изменени и допълнени разпоредби се прилагат и за заварените договори за търговско представителство.
(§ 164) (изм.,ДВ,бр.80 от 2006 г.) До деня на влизане в сила на Закона за търговския регистър обявяването на актовете на съда, данните за синдика и надзорния орган, поканите, съобщенията и призовките се извършва по досегашния ред - чрез обнародване в "Държавен вестник".
(§ 165) (1) Неприключилите до влизането в сила на този закон производства по несъстоятелност се приключват по реда на този закон.
(2) Относно сроковете по чл.626, ал.1 и чл.698, ал.1, които са започнали да текат до влизането в сила на този закон, се прилагат разпоредбите, които са били в сила преди това.
(3) Относно публичните продажби, за които при влизането в сила на този закон са били направени обявления, се прилага срокът за разгласяване на обявленията, който е бил в сила към датата на изготвяне на обявлението.
(4) Разпоредбата на ал.1 се прилага и по отношение на чл.718а за жилищата, освен ако към влизането в сила на този закон е сключена сделка за продажбата им.
(§ 167) Разпоредбите на отменената глава втора, изменените и допълнени чл.13, чл.14, чл.16, чл.17, чл.17а, ал.1, чл.47, ал.5-7, от чл.60, ал.4 до чл.272, ал.1, чл.272а, ал.2, чл.273 и чл.284 влизат в сила от деня на влизане в сила на Закона за търговския регистър.

* край на документа *